ikonomikaВеднага си признавам, преди да сте ме разконспирирали, че използвам чужда метафора, при това от книга, която още не съм чел. Разбира се, че става дума за нашумелия роман на българския емигрант Захари Карабашлиев “18 процента сиво”, за който излязоха отлични отзиви и коментари и все се каня да го започна, но все не стига време. Но това заглавие беше първото нещо, за което се сетих, когато днес попаднах на статия, в която се обясняваше, при това добре аргументирано, че 30 процента от българската икономика е минала в сивия сектор през последните няколко години. Като всеки филолог и аз не съм много силен в сметките, но то в случая не става и въпрос за висша математика. Една трета от българските фирми работят не по правилата и на тъмно, защото, ако го правят, ще фалират; втората третина вече хлопнаха кепенците може би точно по причина, че са спазвали нормите и не са успели да устискат на високите данъци, множеството разрешителни режими и постоянно растящото осигурително бреме; а останалите едва кретат. И какво остана?! Едно голямо нищо. Това е в момента българската икономика. Такава просто липсва. И си припомних за етикета, който стоеше пред телевизора “Самсунг”, който си закупих преди известно време – сглобен в Румъния. Сетих се и за колите Дачия, които са си румънска марка и се правят там. Припомних си и как преди няколко месеца известна българска рафинерия изнесе производството си в северната ни съседка. Някой от българските политици и мастити икономисти, дето се пенят в последните 22 години и при влизането ни в Европейския съюз ни обясняваха, че не трябва да сме в една група с Румъния, щото ни дърпала назад, може ли да ми каже как я докарахме дотук и колко по-назад може да ни дръпне някой. Защото не става въпрос за 30 % сиво, а за 100 % черно.

Google+ Comments