За някои от вас ще се повторя, но други може би не знаят – родом съм от село, но към днешна дата, както повечето млади (а и не толкова) хора живея в София, където възможностите за професионално развитие ни карат да преглътнем любовта към бащиния дом, спокойствието на малкия град/ малкото селце и да се впуснем в динамиката на столицата.

internet

Работата ми е силно зависима от бързината на интернета, защото поддържам непрестанна комуникация с доставчици от Европа и света, като за целта използваме вътрешно разработена софтурена система. Ето защо се изправях на нокти, когато трябваше да се прибирам у дома за празниците – в селото ми до миналата година интернетът не беше от най-бързите (дори не съм сигурен, че употребата на това прилагетлно е уместна) и сървърът постоянно ме изхвърляше.

Тази година обаче без капка притеснение пътувам разстоянието от Добрич, защото родното ми място бе включено в проект за безвъзмездно субсидиране на слабонаселени райони на страната, където качеството и скоростта на дотъпа до глобалната мрежа да се подобрят.

Доколкото разбрах, главен „виновник“ за това е г-н Христин Петков с чийто подпис са стартирали нещата. Така че му благодаря най-сърдечно!

И само да вметна, защото съм сигурен, че в момента мнозина се чудят защо не съм използвал мобилен интернет за целта преди това – на два пъти ми се случи и с него да имам „засечки“, като последния ми костваше солена глоба и загуба на доверие на Канадския ни мениджър…

Google+ Comments