Замисляли ли сте за шрифтовете около вас? На пръв поглед темата може да ви се стори скучна, но колкото повече вниквате в нея, толкова по-интересна може да стане.
Знаете ли например, че Хелветика е най-разпространения и използван около нас шрифт? Има го в логото на BMW, Lufthansa, Microsoft, skype и редица още известни фирми. Verdana пък е определян като най-полезен и четивен на екран, докато Times New Roman се използва в много печатни издания. Въпросът е защо?
Няма да потъваме в класификации на шрифтовете от рода на антиква, видове антиква, готически, египетски, декоративен и т.н.
Най-важното, което трябва да знаем е що е то сериф. А най-общо казано това са онези малки елементи, наричани понякога пънчета, които допълват буквата, но без които тя също би била четивна. Сансерифните (т.е. безсерифните) шрифтове са най-използвани при четене на екран. Типичното за тях е, че ако махнете дори един елемент от буквата, след това може дори да не разберете коя е тя. Изтрийте примерно хоризонталната линийка на „Н” и кажете след това „И” ли е била, „П” ли? Не знаем.
Целта на серифите обаче не е да ви обърква. Те са създадени с цел да водят окото. Когато имате по-голям обем от текст (книгите са типичен пример) серифните текстове създават усещането за подреденост и равновесие. Те водят окото по продължение на реда. Ето защо Times New Roman е по-изплезван в печата. Вижте него, сравнете го с шрифта на статиите в Wikipedia и ще усетите разликата нагледно.