Публикации в категория ·

Отношения

·...

Търсиш ли доброто у хората?

1 коментар

Много е лесно човек да приеме нещо за даденост. Когато градим отношения, често попадаме в деструктивния капан на постоянната критика. Ако можехме да направим крачка назад и да видим поведението си отстрани, може би щяхме да забележим, че така вредим на хората около нас, а в последствие, когато те се отдръпнат, и на себе си. Чак тогава започваме да ги ценим. Парадоксално, но факт.

GoodPeople-toppageВместо да се фокусираме върху човешките недостатъци и да им ги посочваме, защо не наблегнем на добрите им черти. Знаете ли, че за обратното се оказва, че е виновна еволюцията, заради нея първо виждаме това, което не е наред. Така навярно сме се защитавали от опасности, забелязвайки ги отдалеч. В това няма нищо лошо, стига да не се фиксираш върху отрицателното през цялото време.

И аз навремето съм критикувал хората за недостатъците им, но после си научих урока. С възрастта осъзнах много неща, обаче важното е, че съм се поправил и то когато още в зародиш се улових какво правя. В такива ситуации човек трябва да се попита дали, ако някой постъпи по същия начин с теб, ще ти бъде приятно. Толкова е просто, че чак се чудя защо хората не прилагат тази тактика.

Сега вече търся доброто у хората и го намирам. Не сме толкова лоши, колкото медиите се опитват да ни убедят. Някои ще кажат, че да търсиш доброто у хората е наивно и че един добър човек никога няма да успее в живота. Това прави ли го по-малко достоен за уважение? Или го прави отписан от всякакви сметки? Е, аз предпочитам да уважавам хората, заради това, което са, а не заради онова, което притежават. Във второто не виждам нищо истинско.

За онези, които постоянно се оплакват

няма коментари

Всеки е срещал намръщени хора, но когато недоволството към света се превърне в хронично, те са си извоювали славата на дразнители, сипещи негатив. Никой не иска да комуникира с такива хора, защото с черногледството си те все ще успеят да опорочат един иначе безкрайно щастлив за вас момент.

complaining-at-workНагласата на постоянно оплакващия се е винаги негативна. Той се прави на жертва и никога нищо не му е достатъчно – нито позицията, която заема, нито заплатата, нито мястото, където живее. В общи линии, нищо не му е наред и иска още и още. На него просто не може да му се угоди – каквото и да направиш, няма да е достатъчно.

Хронично недоволния не само, че иска още, но и искрено вярва, че си го е заслужил. Обаче дори когато му се предостави най-доброто от всичко, той пак не е удовлетворен. Отново ще намери за какво да се оплаква и ще търси разбиране в очите  на останалите.

Мрънкалото никога няма вина за нищо. Той не поема отговорност за действията си, а когато има някакъв проблем, няма да се втурне да го разрешава, защото него тези неща не го засягат. Не очаквайте да си признае и грешките, защото той никога не греши, другите винаги са му виновни.

Постоянното оплакване се е превърнало в модел на поведение, а човекът зад него се прави на нещастен. Когато не получи това, което иска, се чуди как, при условие че е имал най-голям потенциал. Чуждите идеи винаги са по-лоши от неговите. Той сякаш живее на принципа, че щом той не е щастлив, никой не трябва да бъде, поради което се чувства длъжен да разпространява лошото си настроение.

Покрай такива хора просто не се вирее. Но пък ми се иска да си мисля, че това не е постоянно състояние. Може би когато ги удари една голяма любов, ще се оправят. Пожелавам им го.

Интровертите в неловки за тях ситуации

няма коментари

Интровертите са хора, които предпочитат да се вглеждат във вътрешния си свят повече, отколкото в заобикалящия ги. Те обръщат голямо внимание на мислите и емоциите си и обичат да разсъждават над тях. Всичко това обаче не значи, че не са способни да си общуват с останалите. Те внимателно избират с кого си заслужава да прекарат време и с кого не. Противно на схващанията, интровертите не са срамежливи – те просто обичат да се усамотяват и не виждат смисъл да обсъждат незначителни теми.

introvert1Има социални ситуации, при които интровертите просто се чувстват некомфортно. Една от тях е запознаването с нови хора. Това е нещо, което не идва при тях по естествен начин, а и, честно казано, не се стремят към него. Интровертният тип хора предпочита запознанствата да стават по непринуден начин, а не насила. В процеса си задават въпроси от рода на: „Защо трябва да се запознавам с този човек?“, „Как да поддържам разговора?“, „Какво да правя, ако настъпи момент на мълчание?“ и разни други такива, които ги поставят под стрес.

Интровертите принципно не си падат по партита и други събития от социален характер. Твърде много хора, твърде шумно, твърде енергично… Любимата им част в такава ситуация е да се изолират настрана с група приятели и да си говорят на дълбоки житейски теми. Но с удоволствие биха заменили това с домашна обстановка, легло и книга в ръка. Често нямат търпение да си тръгнат възможно най-скоро.

Асансьори? Те са ок, стига да няма други хора в тях. Моментът, в който врата се затвори и няма никой с тях в асансьора, е блажен. Иначе биха се чувствали неловко, понеже не обичат т.нар. small talk, който биха водили по принуда.

Всичко това звучи ли ви познато? Може би и вие сте един от тях :).

Доброто старо време

няма коментари

Човек колкото повече остарява (не че се чувствам стар), започва все по-често с умиление да си спомня за миналото, за детските игри, лудите тинейджърски и младежки години. Винаги съм се старал да си спомням само хубави моменти, а лошите да ги игнорирам. Донякъде успях, за което съм много щастлив. Човек е невъзможно да забрави всичко неприятно, което е преживял, но съм щастлив, че си спомням за такива моменти изключително рядко. Това се опитвам и да предам на децата ми. Да взимат най-хубавото от живота и да го запомнят за дълго. И след време и те да се радват на спомените си. Какво по-хубаво от това. Да осъзнаваш, че си живял и живееш пълноценно.

Светльо Кантарджиев: Децата трябва да четат!

1 коментар

1

„Четенето е онзи крайъгълен камък по време на детството, който спомага за всеобщото израстване и възпитание на малчуганите. Децата трябва да четат!“, беше казал в едно интервю издателят Светльо Кантарджиев от Ню Медиа Груп по повод на излизането на пазара на още заглавия от детската поредица „Детство мое“ и няма как да не се съглася с него като човек, който се занимава с превод и писане. Ако не ме бяха възпитали с книгите като малък – едва ли сега щях да съм човекът, който съм.

Аз лично следя заглавията в детската литература и тази поредица – дори вчера подарих новите пет книжки на малката ми племеница – сигурен съм, че ще й харесат. Общото между новите заглавия, освен че са предназначени за деца, е фолклорният мотив. „Джак, победителят на великани“, „Мълчаливата принцеса“ и „Принцесата от портокала“ са народни приказки съответно от Англия, Чехия и Италия.

5Ню Медиа Груп е сред издателствата с традиции по отношение на литературата за най-малките. Преди време на пазара благодарение на същото издателство у нас хлапетата бяха зарадвани с вечните класики на Братя Грим и Андерсен.

Няма нечетящи деца, а родители, които или не умеят, или не желаят да въведат малчуганите в приказната съкровищница на света.  Притеснителен е и процентът на нечетящите книги в България като цяло, който бележи траен ръст на всеки 12 месеца. Според последни статистики българинът харчи средно малко над 10 лв. годипно за книги, а сред най-предпочитни са кратките притчи за живота. При подрастващите истински феномени, раздвижили читателските нагласи, се оказаха изданията от поредиците за „Хари Потър“, „Здрач“ и „Игра на тронове“.