Публикации в категория ·

Работа

·...

Тънкости при работата от вкъщи

1 коментар

Технологичният напредък дава възможност на все повече служители да работят дистанционно от вкъщи. Идеята за работа от уюта на дома на мен лично ми допада и се радвам, че светът е стигнал до такова ниво на развитие, в което това вече е възможно да се случи. И все пак си има някои тънкости, които трябва да се научат при преминаването на работа от офис към работа от вкъщи, свързани с начина на общуване, с разпределяне на времето и с продуктивността. Някои работодатели оставят служителите си сами да открият всички тези неща чрез добре известният ни метод „проба-грешка“, други избират максимално да регулират този процес, за да го улеснят, което е по-правилният подход.

Ако си част от виртуален екип, което ще рече, че колегите ти са пръснати по цял свят, комуникацията става доста тромаво и се проточва във времето. Вербалното общуване при всички случаи е най-ефективно, но често служителите разчитат на имейли или фирмени чатове, за да си предават информация и да съгласуват процеси, понеже така е прието в компанията, за която работят. Всъщност добре би било да се разработи политика, при която към проблеми от различно естество се подхожда по определен начин, т.е. едни ситуации се разрешават с разговор, а други с писане на съобщения или имейли.

Друг проблем за служителите, които работят от вкъщи, е, че те чувстват, че постоянно трябва да са на разположение дори когато са с няколко дни напред с работата. Случва се човек да има по-продуктивни периоди, в които да свърши много работа и да напредне значително с възложените задачи. Тук е добре работодателят да определи дали ще заплаща за обем свършена работа или за изработени часове. Ако пък се избере вторият вариант, трябва да се има предвид как ще се отчитат тези часове. Логването във фирмена система е добър вариант. Редно е и служителят да получи фирмен лаптоп.

Предполагам, че има и други неизяснени параметри на дистанционната работа, за които в момента не се сещам, но ако на вас ви изникне нещо, чувствайте се свободни да го споделите в коментар.

Да пишеш съдържание като фрийлансър

няма коментари

Не знам колко от вас знаят, че аз съм преводач от доста години вече. Срещал съм млади филолози, които са се допитвали до мен за съвети. Сега е модерно да се работи като фрийлансър, т.е. на свободна практика. Някой от тях искат да се захванат с писането на съдържание на различни езици, понеже в момента в това нещо има хляб. Сайтове и блогове се нуждаят от хора, които да пишат статии за тях. Преди 20 години Бил Гейтс е казал, че съдържанието е цар, а точно сега това му твърдение важи с пълна сила.

Който се интересува от content writing, навярно знае, че има сайтове, чрез които може да предлагаш услугите си. Ако си начинаещ, може да започнеш оттам, за да има какво да покажеш в портфолиото си. Приемай всяко задание, което се заплаща що-годе разумно. Когато покажеш, че може да пишеш добре, вече може да приемаш по-високоплатени оферти. С повечко късмет доволните клиенти сами ще започнат да те препоръчват и така ще си изградиш солидна база от контакти.

Стигайки дотук, трябва да направиш нещо, с което да се отличиш от останалите ти колеги и да вдигнеш нивото и тарифите. Един добре направен професионален сайт ще свърши отлична работа, там може да пренесеш дейността си и да покажеш портфолиото си с най-качествените ти работи. Включи и биографията си, както и страница с контактна информация.

Към сайта е добре да има и блог, в който да излагаш мнението си по релевантни за сферата ти на дейност теми. Портфолиото ти ще показва професионализма ти в нещата, които правиш за някой друг, а блогът – какъв човек си и как разсъждаваш.

Профилите в LinkedIn в момента също са актуални, така че всеки професионалист трябва да има такъв там. Това е още един начин да бъдеш намерен и да промотираш себе си и работата си. Колкото повече информация изложиш там, толкова по-вероятно е да привлечеш клиенти с уменията си.

Един последен съвет от мен: целете се към чуждестранни клиенти, понеже там заплащането е по-високо.

Психологията в търсене на работа

2 коментара

И HR-ите са хора, и те могат да се поддадат на психологически и когнитивни трикове като всички останали. Чрез тях можеш да им влезеш в главата и да разкриеш какво търсят в един кандидат. Това би могло да те доведе до заветната цел, а именно да бъдеш нает.

role-of-psychology-in-hr-3-638Най-удобното време за насрочване на интервю е във вторник в 10:30. Уточняваме, че това е най-удобното време за интервюиращия, а не за вас. В понеделник HR-ът има да приключва някакви дела от миналата седмица, но във вторник сутрин, след като е изпил първото си кафе, ще е в най-подходящо настроение да ви приеме.

Отговорите на зададените въпроси трябва да са съобразени с възрастта на интервюиращия. Ако HR-ът е на възраст между 20 и 30 години, говорете за мултитаскинг и покажете нагледни материали на работата ви; ако е в диапазона 30-50 наблегнете на креативността и баланса между личен живот и работа; 50-70-годишен интервюиращ – изтъкнете трудолюбието си и демонстрирайте уважение към постиженията му. Трикът с „кажи му това, което иска да чуе“ тук важи с пълна сила.

Гледайте HR-a в очите, докато отговаряте на въпросите му. Може да ви се стори странно, но според едно проучване, хората, които не гледат събеседника си в очите, се считат от околните за по-малко интелигентни. Увереността в собствените ви възможности и компетентност е ключов фактор при интервюто за работа. Тя трябва да си личи от начина, по който се изразявате, затова подбирайте правилните думи и не омаловажавайте предишния си опит. Той е също толкова важен, колкото и да уверите събеседника си, че ще се справите с бъдещите задачи, които ще ви бъдат поставени.

Какво е да си умен?

1 коментар

Наистина, какви ли значи да си умен? Може би да имаш високо IQ, добра памет или богат житейски опит? Не мисля, че има еднозначен отговор, защото критериите не са достатъчно ясни, а и присъства известна доза субективизъм. IQ тестът, който сме свикнали да използваме, също не е акуратен, защото е измислен от хора (ето ти го субективния фактор), а и има вероятност по случайност да се справиш добре, понеже просто си нацелил верния отговор. Каквото и да кажем по въпроса, няма как да избягаме от субективността.

Уважавам хора, които са готови сами да се борят с трудностите, въпреки че могат да поискат помощ. В този ред на мисли ще дам един пример от сферата на математиката, но имайте предвид, че въпреки че той може да се приложи към различни ситуации, не е универсален. Ще разкажа за едно момче-студент, чиято постъпка може да послужи за поука на всички нас.

main-qimg-70a970783fd23dfdc2a09a64d6476f38Става въпрос за изпит по висша математика в университета. Момчето не било много на „ти“ с нея, но му предстоял изпит, за който трябвало да се подготви. Явява се със средни знания и получава средна оценка, но тя не го удовлетворява. И въпреки че математиката не му била втора природа, той решава сам да се заеме сериозно с нея и да отиде на следващата дата. В началото висшата математика му изглеждала космически, но той не се отказвал лесно. Започнал да решава, след което започнал да вниква, а най-накрая успял да открие и логиката, и то съвсем сам. Задачите започнали да му се отдават. Разбрал ги. На изпита отишъл уверен в знанията си и изкарал отлична оценка, която си кореспондирала добре с останалите такива в студентската му книжка. Ето как с упоритост и неотказващ се ум всичко се постига. Така доказал на себе си, че всъщност е по-умен отколкото си мисли.

Това е просто един пример, отново субективен, за това какво е да си умен. За мен е  доказателство, за вас може и да не е. Но тук виждам и една универсална истина: когато сам стигнеш до победата, тя е в пъти по-сладка.

Подхранвайте ангажираността на служителите си постоянно

няма коментари

Не знам дали знаете, но ангажираността на служителите (employee engagement) е голяма тенденция напоследък, особено на запад. Има цели компании, които предлагат на други фирми такава услуга – т.е. как да поддържат служителите си мотивирани дотолкова, че да чувстват фирмата, в която работят, като своя и да дават всичко от себе си тя да върви напред.

Measuring-employee-engagement-inspiration-metricПо презумпция най-ангажираните служители са и най-продуктивни. Дали обаче в действително е така? Оказва се, че това не може да служи като всеобщо правило. Понякога се случва най-непродуктивните служители да са и най-мотивираните да дадат 100 процента от себе си, а най-продуктивните да мотивация. Още повече, онези, които се справят най-добре, няма да останат във фирма, в която не се чувстват ангажирани. Това значи, че тяхната ангажираност постоянно трябва да се поддържа, защото в противен случай ще напуснат. Има няколко начина да се избегне това.

Оставете онези, които постигат високи резултати, да използват всичките си умения в работата. Според проучване на LinkedIn един от трима служители си търси нова работа като причините може да са, че не намира сегашната си за достатъчно ангажираща или ролята, която изпълнява там, не отговоря на уменията му, а за него е много важно да може да ги прилага.

Потърсете отговорност от служителите, които не се представят добре, и оценете работата на онези, който се справят отлично. Често се случва един служител, който постоянно показва добри резултати, да остане недооценен, защото от него така или иначе се очаква да се справи. Той намира за обезкуражително да не получи признание, а в същото време да не се държи сметка на колегите му, чиито постижения са по-ниски.

Към идеите на служителите трябва да се подхожда с уважение. Те трябва да се чувстват свободни да ги споделят, а това е един от най-важните фактори за постигане на удовлетвореност от работата и ангажираност. Работодателят не само трябва да изслушва тези идеи, но и да ги взима предвид.