Публикации в категория ·

Работа

·...

Подхранвайте ангажираността на служителите си постоянно

няма коментари

Не знам дали знаете, но ангажираността на служителите (employee engagement) е голяма тенденция напоследък, особено на запад. Има цели компании, които предлагат на други фирми такава услуга – т.е. как да поддържат служителите си мотивирани дотолкова, че да чувстват фирмата, в която работят, като своя и да дават всичко от себе си тя да върви напред.

Measuring-employee-engagement-inspiration-metricПо презумпция най-ангажираните служители са и най-продуктивни. Дали обаче в действително е така? Оказва се, че това не може да служи като всеобщо правило. Понякога се случва най-непродуктивните служители да са и най-мотивираните да дадат 100 процента от себе си, а най-продуктивните да мотивация. Още повече, онези, които се справят най-добре, няма да останат във фирма, в която не се чувстват ангажирани. Това значи, че тяхната ангажираност постоянно трябва да се поддържа, защото в противен случай ще напуснат. Има няколко начина да се избегне това.

Оставете онези, които постигат високи резултати, да използват всичките си умения в работата. Според проучване на LinkedIn един от трима служители си търси нова работа като причините може да са, че не намира сегашната си за достатъчно ангажираща или ролята, която изпълнява там, не отговоря на уменията му, а за него е много важно да може да ги прилага.

Потърсете отговорност от служителите, които не се представят добре, и оценете работата на онези, който се справят отлично. Често се случва един служител, който постоянно показва добри резултати, да остане недооценен, защото от него така или иначе се очаква да се справи. Той намира за обезкуражително да не получи признание, а в същото време да не се държи сметка на колегите му, чиито постижения са по-ниски.

Към идеите на служителите трябва да се подхожда с уважение. Те трябва да се чувстват свободни да ги споделят, а това е един от най-важните фактори за постигане на удовлетвореност от работата и ангажираност. Работодателят не само трябва да изслушва тези идеи, но и да ги взима предвид.

Натрупал ли си социален капитал?

няма коментари

Миналия ден, както случайно си ровех в интернет, попаднах на понятието „социален капитал“. И преди бях го чувал, но не можех да си спомня какво точно означава. Имах някаква остатъчна бегла представа в съзнанието си, но така и не можах да се сетя какво беше това. Можех само да предполагам, изхождайки от името на словосъчетанието. Това някак загложди вътрешното ми аз, което не можеше да остави нещата така неизяснени. Е, днешният пост е следствие от описаните горе събития.

connections_zps25acff9aПод социален капитал разбираме потенциалният ресурс, който може да се извлече от социалните взаимоотношения на един индивид. Хората обменят социален капитал, за да си осигурят достъп до необходимите ресурси благодарение на останалите в социалната система или за да подобрят имиджа си, асоциирайки се с конкретна социална група. Човек с добра позиция в една група разполага със социалния капитал да поиска помощ от членовете й или пък, споменавайки, че е част от нея, той може да впечатли други хора и да получи достъп до възможности, които преди това са били недостижими.

Ако се обърнем към света на бизнеса, пример за ползите на служител с натрупан социален капитал са неколкократните повишения и увеличаването на заплатата му. Разполагайки с този социален капитал, той е улеснен при търсенето на нова работа. Стойността на социалния капитал е различна в зависимост от целта, за която е нужен. В кариерата необходимите ресурси биха били набавянето на полезна информация, статус, доверие, възможности за развитие. Социалният капитал придобит вътре в организацията е по-ценен, когато става дума за повишение, докато този, извлечен от взаимоотношения извън нея, може да се използва успешно при смяна на компанията. Липсата на социален капитал води до ограничени възможности и постижения.

Социалният капитал се ражда във взаимоотношенията с останалите. Ако например от приятел научиш за свободна работна позиция, при положение че си търсиш работа, то тази информация е социален капитал само за теб, защото именно на теб ти е от полза. Той идва от познанствата, които имаш, или от групите, към които принадлежиш, и ти помага да вървиш напред. Стана ли ясно?

Хората със седящи професии са най-податливи на здравни проблеми

няма коментари

Едни от най-проблемните професии са тези на шофиращите хора или тези, които прекарват по-голямата част от работното си време на офис стола. Вероятно повечето читатели ще попитат защо след като човек  не се натоварва физически. Стои по цял ден в удобното кресло и работи или пък върти волана и шофира. Та това са по-скоро дейности, които изискват повече внимание, т. е имат по-голямо умствено натоварване.

Донякъде сте прави, но като цяло – не! Естествено е да предположите, че професиите, които изискват повече действия са по-уморителни и изтощителни за целия организъм, крият повече рискове от наранявания, пренатоварване и други. Истината обаче е друга – седящите професии също са предразположени към здравни проблеми, имено поради липсата на движение.

Какво имам предвид? Вземете жената, която стои по цял ден на бюрото. Тя може да е секретарка, счетоводител или рекламен специалист. Вратът й се схваща, често се оплаква от болки в кръста. Забележете колко подути са глезените й, а видяхте ли разширените вени по краката й. По-младите жени се оплават, че качват килограми, а не могат да свалят. Ами как ще стане, като голям процент от седящите винаги имат купичка с гризини на бюрото си или се наливат с газирано, кафе или течни шоколади. Този заседнал начин на живот води до намалена подвижност, честа е общата отпадналост и липсата на тонус. Хората имат проблеми със сърдечно-съдовата система, храносмилателната, двигателната и кой знае още с коя.

sittingОще по-неприятни могат да бъдат последиците при образуване на дермоидни кисти и абсцеси в седалищната област. Причината е именно продължителното стоене, изпотяване и запарване. Това е бичът, от който страдат по-често мъже – общи работници, шофьори на таксита и камиони или други подобни. Неприятното състояние е съпроводено от сърбеж и дискомфорт, причинени от запушване на едно или повече каналчета, които водят до кухина под кожата. Тази кухина е вродена или се образува от врастващи в грешна /под кожата/ посока косми. Ако се инфектира започва да набира гной и се образуване абсцес. Неприятна работа.

А още по-неприятното е, че тук операцията не ви мърда. Но няма страшно. Отварям една скоба – получите ли неприятни усещания в седалищната област, по-добре се консултирайте с лекар, вместо да търсите самостоятелно мазила и билкари. Колкото и инатливи и горделиви да сме ние мъжете, за някои неща място за срам и инат няма. Ако евентуално пък се притесните много и не знаете при кого да отидете за такава консултация, аз се сещам за един добър хирург проктолог от Пловдив, при който моят братовчед беше по същата причина – д-р Антон Тодоров от медицински център „Фама‟ – дискретен, търпелив и си разбира от работата… И затварям скобата.

И така… седящите професии под внимание – по-малко консумация на вредни храни, по-чести почивки, повече движение през почивките и повече внимание към вашето здраве.

Христин Петков: Бърз интернет – вече и на село

няма коментари

За някои от вас ще се повторя, но други може би не знаят – родом съм от село, но към днешна дата, както повечето млади (а и не толкова) хора живея в София, където възможностите за професионално развитие ни карат да преглътнем любовта към бащиния дом, спокойствието на малкия град/ малкото селце и да се впуснем в динамиката на столицата.

internet

Работата ми е силно зависима от бързината на интернета, защото поддържам непрестанна комуникация с доставчици от Европа и света, като за целта използваме вътрешно разработена софтурена система. Ето защо се изправях на нокти, когато трябваше да се прибирам у дома за празниците – в селото ми до миналата година интернетът не беше от най-бързите (дори не съм сигурен, че употребата на това прилагетлно е уместна) и сървърът постоянно ме изхвърляше.

Тази година обаче без капка притеснение пътувам разстоянието от Добрич, защото родното ми място бе включено в проект за безвъзмездно субсидиране на слабонаселени райони на страната, където качеството и скоростта на дотъпа до глобалната мрежа да се подобрят.

Доколкото разбрах, главен „виновник“ за това е г-н Христин Петков с чийто подпис са стартирали нещата. Така че му благодаря най-сърдечно!

И само да вметна, защото съм сигурен, че в момента мнозина се чудят защо не съм използвал мобилен интернет за целта преди това – на два пъти ми се случи и с него да имам „засечки“, като последния ми костваше солена глоба и загуба на доверие на Канадския ни мениджър…

Специалист по всичко или профилиран експерт?

няма коментари

Отново подхващам темата, която често ме изкушава – за образованието или по-точно, ако въобще сме решили да хвърляме усилия в тази посока, как и къде да ги хвърляме. По времето на социализма обществен идеал беше всестранно развитата личност, нещо като специалист по всичко, дето поназнайва от много неща, но в крайна сметка не знае нищо в степен, че да може да свърши качествено и задълбочено дадена работа. После дойдоха времената на тесните специалисти.
В момента не знам какви са времената, само осъзнавам, че по принцип правилата трябва да ги определя трудовият пазар или по-точно работодателите. А дали те са достатъчно подготвени да си избират кадри и да знаят какво точно е най-доброто за тях?
expert Позамислих се над тая тема след разговор с мой приятел, който се беше записал на поредния курс – този път за изучаването на пакет графични програми, а цената на курса хич не беше символична, над 1000 лева. По професия е биолог и в момента работи като преподавател в една лаборатория. Попитах го защо. Защо не ги даде тези пари за нещо, което е по-близо до специалността му и би му позволило да задълбае в посоката, в която се е развивал и до момента. Каза за автобиографията. Българските работодатели много държали да имаш в сивито си дипломи от най-различни курсове. Показвало, че имаш желание да работиш върху себе си. Хубаво – спор няма, че човек не трябва да спира и да работи върху себе си. Ама за какво точно ти е графичен дизайн в автобиографията? Съгласен съм, че няма излишно знание, не се знае кога нещо ще ти потрябва. Става въпрос обаче за целесъобразност на едно загубено време и на едни похарчени пари.
Та в тая посока си мисля не е ли по-добре в сивито си да имаш примерно пет квалификации или курса, но някак да са разширявали експертизата ти в една посока. Другото ми се струва точно като ония соцспециалисти по всичко, дето всъщност не бяха по нищо.