Винаги съм твърдял, че добрият преводач се различава от своите колеги по съответствието в изказа, който открива между оригиналния и родния език. По това личи задълбоченото познаване и съобразителността на представяне на текстовата картина.

Да знаеш как да представиш дадено фразеологично словосъчетание в контекста на изречението е истинско умение. И ако някои хора, завършили филологическа специалност, си мислят, че няма  нищо по-лесно от това да се насложи родния език върху чуждия, ще ви се изсмея в лицето и ще ви върна в първи курс да карате отново Езикова граматика и стилистика.

20120630_bkp519Преводът е изкуство, колеги и тепърва следващи студенти. Преводът е творчески акт. Той е пресъздаване на целия стил, особеностите на изказа на даден автор на собствения си език. Да следваш чистотата на прилагателни, глаголи, наречия, да търсиш нюансите в звученето- асонанс, алитерация и да се опиташ да ги пресъздадеш с възможно най-близки за родния читател думи. Основно място от езиковите тропи и фигури заемат алегорията и метафората. Най-важното е преводачът да предаде вложения смисъл и то точно с внушението, което звучи в оригинала. Дали понякога това ще означава да се отклони от придържаните думи, или пък да импровизира – това няма значение – важното е достигането до крайната цел.

Всеки език си има красота. Да предадеш звученето на един език на своя – това е вече висш пилотаж. Тъкмо за това на преводите не трябва да се гледа като на словоприлагане. Не. Драги колеги, не забравяйте преди всикчо, че професията ни е ценена и закриляна от Закона за авторското право и сродните права. Има защо името ни да стой точно под автора и да сме обект  на цитиране и библиографиране. Така че нека да се стараем повече и да не посрамваме гилдията.

Google+ Comments