Човек колкото повече остарява (не че се чувствам стар), започва все по-често с умиление да си спомня за миналото, за детските игри, лудите тинейджърски и младежки години. Винаги съм се старал да си спомням само хубави моменти, а лошите да ги игнорирам. Донякъде успях, за което съм много щастлив. Човек е невъзможно да забрави всичко неприятно, което е преживял, но съм щастлив, че си спомням за такива моменти изключително рядко. Това се опитвам и да предам на децата ми. Да взимат най-хубавото от живота и да го запомнят за дълго. И след време и те да се радват на спомените си. Какво по-хубаво от това. Да осъзнаваш, че си живял и живееш пълноценно.

Google+ Comments