652328_534__4x3Колко малко му трябва на човек? Както се казва в един стар български филм: „Дай две бири и музиката да свири“.

Точно към това предразполага хубавото време и честно казано хич не ми се работи. За тоя ни обичаен мързел, който се повтаря всяка година по едно и също време, често обичаме да говорим като за пролетна умора. Само дето никак не е умора и като започне още преди пролетта ни подкарва до последните топли дни на есента.

Истината е, че хубавото време ни кара да си гледаме жално, закотвени за работното бюро,  да си мечтаем за релакс, нещо разхладително и много забавление. Слънчевите дни яко развалят офис дисциплината. А оттам идва и по-малката мотивация за извършването на какви и да е дейности. Лесно се изнервяме на околните и гледаме по-бързо да се изнесем след края на работното време. Но представяте ли си как се спаряват хората в топлите страни. Те предполагам цяла година са в така наречената „пролетна умора“. И все пак някак си успяват, кой както може, де се организира. Тук обаче ми идва на ум каква им е икономика и като имам предвид, че повечето топли страни все още са под знаменателя на думата „развиващи се“, май май не им се получава много.

И така… две бири, музиката да свири и аз в офиса пред компютъра. Мисля, мисля, и все пак откривам нещо полезно в цялата тази прелюдия към почивните месеци. От една страна благодарение на това мечтание по отпуските, почивните дни ни се струват по-сладки и гледаме да си отпочиваме на макс. Така се учим да ценим свободното си време, глезим се повече и по-ефективно. А ако например попитате един неработещ човек/ ученик/студент/ възрастен дали му ли приятно да е свободен и да се чуди какво да прави по цял ден, то той непременно ще ви отговори, че и мързелуването не е лека работа. Най-големият му проблем е скуката, а тя води до глупави приумици и усещане за пропиляно време…

Google+ Comments