Заглавието със сигурност ще ви подведе, че ще вляза в някакви тясно специализирани езиковедски рамки, но не е така. Ще ви разкажа за словесната схватка, в която се наложи да вляза тия дни, за да защитя родния правопис. Споменах ви за разни страници във фейсбук, навъдили се напоследък, които имат претенции, че разбират от правопис, и щедро разпръскват знанието, което смятат, че притежават, а според мене – по-скоро  собствената си неграмотност. Та в една от тия страници, за които по обясними причини  – интереса ми към проблемите на езика – съм абониран, преди всъщност да знам, че не я списват професионалисти, попадам на новогодишно поздравление към абонатите и приятелите на страницата с груба пунктуационна грешка. Възмъжах и реших, вместо само да споделям възмущението си в блога, да го заявя директно на хората, за които се отнася. Драснах няколко реда с извинение, че се захващам точно с новогодишното им послание, но че не може страница, която има претенциите да популяризира правописните и пунктуационни норми, на която вероятно много хора се доверяват, за да попълнят знанията си за правописа, да допуска толкова груба грешка. Очаквах, че авторът на страницата и на новогодишното послание ще се извини за допуснатата грешка. Човекът обаче отговори, че въпросната пропусната запетая му нарушавала ритъма на изречението, иначе знаел, че трябва да я има. Обясних и на него, ще споделя и с вас: българският книжовен език е нормативен, което ще рече, че има описани правила и те са задължителни. А ритъмът на изречението на такива некомпетентни драскачи е просто мнение по въпроса – при това неграмотно.

Google+ Comments