След пролетта, когато всичко разцъфва, връща се към живот и позеленява, вторият ми любим сезон е зимата. Ако мога да се изразя по-метафорично – тя е бяла и чиста, носи спокойствие и припомня сякаш, че състоянието на покой, на замразеност, дори липса на напредък, е понякога доста естествено и здравословно за житейския цикъл.

Онзи ден отново бях в Пловдив, когато там заваля първият (ми) сняг за тази година. Особена романтика ми носи и снегът, още от дете ми е психологическа котва и ме вкарва в настроението на коледните празници. А покрай празниците и настроението, вървящо с тях, сякаш и хората се променят в отношенията си: стават по-добри, по-мили и вежливи, дори ако броим само, че по това време на годината и най-намусените продавачки ти пожелават на изпроводяк „Весели празници“.

Както ви казах, украсите  в града също ме впечатлиха. С риск да си счупя някой крайник, се разходих и в Стария град, докато понаваляваше сняг. Беше просто прекрасно и определено си заслужаваше опасността. Вече съм сигурен, че магията на това древно място се увеличава няколко пъти точно по време на този сезон – всичко става чисто бяло, можеш да видиш как снежинките падат на фона на светлината от уличните лампи, и ако ги няма паркираните автомобили, то човек тотално би се потопил във възрожденската, сурова и студена, но пък изключително романтична атмосфера.

А вие харесвате ли зимата и как ви се отразяват коледните празници? Разбира се, джобът на всички ни олеква, но съм почти сигурен, че по-голямата част от това консуматорство си заслужава, предвид генерираното огромно количество Щастие – дори на места, където целогодишно властва тъгата.

Google+ Comments