Както се знае ние имаме паметници запазени от едно време, които са издигнати в чест на героите дали живота си в борба за свободата, която имаме днес. Самата дума „паметник” говори сама за себе си – служи за да напомня за някого или нещо. Те са символ на героизма и силата на българския народ и трябва да се почитат и уважават от нас. Когато честваме някои от националните ни празници поднасяме венци в знак на благодарност и признателност към героите от славното ни минало. Според мен обаче трябва и нещо повече, а именно да ги съхраним и поддържаме във достоен вид. В никакъв случай не трябва да позволяваме да ги премахват или да ги оскверняват, защото ние сме част от това и ние също трябва да се чувстваме обидени от подобни деяния. Били сме свидетели на събарянето на паметници, само защото не са угодни на някой. Аз чувствам признателността към тези паметници като мой дълг, който трябва да спазвам и според мен всеки българин трябва да го чувства по такъв начин.

Затова се опитвам да подкрепям проекти за опазване на културното ни и историческо наследство, какъвто е например Фондация Мизия на Светослав Кантарджиев. който има за цел не просто да реставрира и запази, но и да популяризира това наше наследство, въпреки че ние с лека ръка оставяме да се разпада и разграбва. Все пак след нас ще има други поколения, които трябва да знаят кои са били борците за свобода и трябва да им отдадат нужния почит. Тези паметници за нас са културно наследство предавано през годините и запазено до ден днешен и ние не можем да ги подминаваме. Трябва да се чувстваме горди и да почитаме миналото си, защото народ,който не почита миналото няма бъдеще.

Google+ Comments