Колко хора могат да се похвалят с употребата на чист език. За съжаление – малко!

Както в чужбина, така и у нас книжовното слово си остава предимно писаното. Забелязали ли сте как във всекидневното си общуваме предимно, ползвайки низ от изрази и понятия – част от нашата работна среда, от обкръжението приятели и роднини. Повечето от тях са заемки от други езици, а някои направо чужди думи, побългарени до неузнаваемост. От съпорт, тренд, визит, хакнат, лайк, хейтър до фацебук, гугълни и други. Тук не включвам терминологични правни или медицински понятия, нито техническите названия, които ползват механици или програмисти. Ако излезем от офис обстановката обаче пак ще сме свидетели на неправилна реч. От едната страна звучат множество диалектни изкривявания на езика ни, характерни за различните краища на родината. Някои от тях създават такива комуникативни „дупки“ в общуването на хората, че ако се съберат представители от трънска и от родопска област, едва ли ще се разберат.

Всеки регион има езикови особености. Като цяло в България езиковото разделение е на Западни и Източни диалекти, като всеизвестно е, че западняците омекотяват речта си с излишни наставки „-хме“ почти след всеки глагол, или пък „натвърдват“ като променят много често „а“ в „ъ“. Източници пък мякат повече от необходимото там, където в езика има думи с променливо „я“. Типични са междуметията като „въх“, „въй“ и подобни…

Третият препъникамък в езика ни е жаргонът. Този бич на съвременната младеж плъзва и сред по-възрастното поколение. С неодобрение започвам да гледам как мои връстници прихващат думи като „айляшки“ и не знам си още какви. А изключително много се дразня на вметнати обръщения като „брат, човек, копеле, мъжки“.

Днес е 24 май – Ден на славянската писменост и култура. Нека отдадем чест на светото дело на братята Кирил и Методи, което не се състои единствено в даряване на азбука, но и на препис на книги, изчистване на словото, и се опитаме поне ден да говорим и пишем, правилен български език.

Google+ Comments