Публикации с етикет ·

четене

·...

Всичко започва от приказките

няма коментари

Fulfillment-Happy-EndingsВсичко започва от приказките е концепция, която развих в съзнанието си през последните няколко дни. Теорията ми e, че още от малки децата започват да се развиват и да научават за нещата покрай себе си от приказките, които четат или им биват разказвани. Още от най-ранна възраст с приказки като „Бременските музиканти“ или „Мечо Пух“ детето се среща с непознати за него животни и същества. В последствие четем за „Тримата братя и златната ябълка“, „Червената шапчица“ и т.н. Истина е, че историите са измислени, но винаги са писани така, че да носят поука накрая. Децата научават много ценни уроци, които да им служат цял живот. Например, колко е важно да уважават по-възрастните, защото са по-мъдри и с повече опит от тях, или че здравето е много по-важно от парите и е необходимо да го пазим на всяка цена. Също така че лъжата винаги излиза наяве и затова е важно винаги да казваме истината. Поуките са ценни, а четенето на приказки е един лесен и полезен начин малчуганите да разберат нещата от живота по достъпен за тях начин.

Освен това съм на мнение, че историите с фантастични елементи в тях събуждат вниманието и интереса. По-интересни са в сравнение с повестите и разказите, които разказват за човешките драми и несгоди. Това са произведения, които да се четат в по-късен етап, а не в началните години на всеки един от нас.

Приказките, от друга страна, са текстовете, които могат да разчупят съзнанията ни още от най-ранна възраст и да ни отличат сред останатите в бъдеще. Дават ни умението да виждаме отвъд видимото и да разсъждаваме извън познатите ни граници. На такъв принцип действат и книгите между другото, защото няма друго нещо на този свят, което да е по-полезно за „свежестта“ на мозъците ни повече от четенето на качествени книги.

Полезно или не е предизвикателството на GoodReads

няма коментари

Попадали ли сте на социалната мрежа GoodReads? Предназначена е основно за книги и най-голямото предимство й е, че е изключтено богата на информация. Всеки човек може да пусне заявка за книга за добавяне, ако тя липсва, както и да прави предложения за поправки. По този начин потребителите спомагат за качеството на сайта, което важен фактор за ангажирането на вниманието им. Повечето от книгите, на които аз съм попадал, освен това са с повече от едно издания и информацията за тях е на различни езици в зависимост от страните, в които книгата е преведена и издадена. Всички тези екземпляри обаче са свързани с един друг и оценката за книгата се смята средно между тях. Това означава, че ако вие искате да потърсите повече информация за „Да убиеш присмехулник“ например, ще имате средно аритметична оценка от повече от 2 млн. и ревюта от 50 хил. читатели. Не звучи зле, нали?

good-readsGoodReads обаче има още една функция, на която ми се иска да обърна внимание. В началото на всяка година можете да отправите предизвикателство към себе си във връзка с това колко книги си поставяте за цел да прочете през настоящата година. В последствие можете да си отбелязвате в сайта кога сте ги започнали, кога сте ги дочели и как оценявате самите вие тази книга. Донякъде е полезно, защото следите по-лесно читателски си прогрес и се мотивирате, но от друга страна… предизвикателството на GoodReads неизбежно набляга на количеството за сметка на качеството. В тази връзка аз например предпочитам да чета по-дебели и задълбочени книги вместо онези историйки еднодневки, които едва надхвърлят 100 стр.

Разбирам обаче, че аз съм едно по-различно поколение. Вече минах 40-те години и начинът ми на мислене няма много общо с този на младежите. На тях бих предложил да наблягат на количеството, за да могат по този начина да трупат читателски опит. В началото не е толкова важно какво четеш, а просто да четеш. Навиците и предпочитанията се изграждат с времето и практиката. Всеки човек в последствие се научава да различава качественото четиво от некачественото. Затова…

Изводът ми е следният. Годишното предизвикателство на GoodReads е полезно за младите, но не чак толкова за хората с натрупана богата читателска култура.

Добрият превод е като жената

няма коментари

Online translation service concept„Добрият превод е като жената – ако е верен, не е хубав, ако е хубав, не е верен!‟ – тази мисъл ми попадна наскоро.
Моите разсъждения на тази тема са неизчерпаеми, не само, защото се занимавам именно с това, но и защото напоследък доста представители на професията сериозно срамят достойнството на преводача. Сега почти всеки, който поназнайва нещичко по даден език, си мисли, че ще може да се заеме да работи по художествени, а не дай си Боже и други текстове.  Истината е, че преводът е изкуство и един що-годе приемлив превод  се получава с много опит. Не случайно има цяла наука за преводите и множество статии изписвани по въпроса.

Миналата седмица ми попадна много лош превод на популярно произведение. Толкова тъжно четох, че почти не разбрах за какво иде реч. Професионалното ми любопитство ме подтикна да потърся в Интернет да видя дали няма да намеря поне част, някакъв откъс от произведението. Както и очаквах преводът бе постен, неинтригуващ, далечен от основната ритмика и емоционалност на оригинала.

Лошото е, че напоследък много издателства, за да спестят от разходи по превода дават истински добри творби на малко популярни новатори в професията, които опорочават текстовете или от незнанието КАК се прави превод, или от недознайване на езика. Но тогава какво сте се захванали?!

Обикновеният читател сигурно си мисли, че преводът е лека и бърза работа. Това далеч не е така – иска мислене, творчество и цялостно разбиране на стила на автора. Ако преводачът прибързва и нямам време да редактира превода си се получава един наниз от думи, който често звучи плоско и еднозначно. Уважаващият себе си не само ще се задълбочи в чуждия, но и ще вникне в собствения си език. Давам за пример Теста на Рубакин, който разделя условно словото ни на думи-образи, думи-явления, думи-действия и прочие. Ако ви е интересно намерете си го и го разгледайте. Всяка една дума в чуждия текст трябва да бъде строго премерена и осмислена и да се намери точен еквивалент на нея в българския. Иначе няма смисъл от упражнението превеждане.

Така че, колеги, замислете се, още повече, че вие създавате нещо ново, с мисията да предадете посланието на автора. И не забравяйте, че вие също носите авторски права върху текста.

Светльо Кантарджиев: Децата трябва да четат!

1 коментар

1

„Четенето е онзи крайъгълен камък по време на детството, който спомага за всеобщото израстване и възпитание на малчуганите. Децата трябва да четат!“, беше казал в едно интервю издателят Светльо Кантарджиев от Ню Медиа Груп по повод на излизането на пазара на още заглавия от детската поредица „Детство мое“ и няма как да не се съглася с него като човек, който се занимава с превод и писане. Ако не ме бяха възпитали с книгите като малък – едва ли сега щях да съм човекът, който съм.

Аз лично следя заглавията в детската литература и тази поредица – дори вчера подарих новите пет книжки на малката ми племеница – сигурен съм, че ще й харесат. Общото между новите заглавия, освен че са предназначени за деца, е фолклорният мотив. „Джак, победителят на великани“, „Мълчаливата принцеса“ и „Принцесата от портокала“ са народни приказки съответно от Англия, Чехия и Италия.

5Ню Медиа Груп е сред издателствата с традиции по отношение на литературата за най-малките. Преди време на пазара благодарение на същото издателство у нас хлапетата бяха зарадвани с вечните класики на Братя Грим и Андерсен.

Няма нечетящи деца, а родители, които или не умеят, или не желаят да въведат малчуганите в приказната съкровищница на света.  Притеснителен е и процентът на нечетящите книги в България като цяло, който бележи траен ръст на всеки 12 месеца. Според последни статистики българинът харчи средно малко над 10 лв. годипно за книги, а сред най-предпочитни са кратките притчи за живота. При подрастващите истински феномени, раздвижили читателските нагласи, се оказаха изданията от поредиците за „Хари Потър“, „Здрач“ и „Игра на тронове“.