Публикации с етикет ·

деца

·...

Всичко започва от приказките

няма коментари

Fulfillment-Happy-EndingsВсичко започва от приказките е концепция, която развих в съзнанието си през последните няколко дни. Теорията ми e, че още от малки децата започват да се развиват и да научават за нещата покрай себе си от приказките, които четат или им биват разказвани. Още от най-ранна възраст с приказки като „Бременските музиканти“ или „Мечо Пух“ детето се среща с непознати за него животни и същества. В последствие четем за „Тримата братя и златната ябълка“, „Червената шапчица“ и т.н. Истина е, че историите са измислени, но винаги са писани така, че да носят поука накрая. Децата научават много ценни уроци, които да им служат цял живот. Например, колко е важно да уважават по-възрастните, защото са по-мъдри и с повече опит от тях, или че здравето е много по-важно от парите и е необходимо да го пазим на всяка цена. Също така че лъжата винаги излиза наяве и затова е важно винаги да казваме истината. Поуките са ценни, а четенето на приказки е един лесен и полезен начин малчуганите да разберат нещата от живота по достъпен за тях начин.

Освен това съм на мнение, че историите с фантастични елементи в тях събуждат вниманието и интереса. По-интересни са в сравнение с повестите и разказите, които разказват за човешките драми и несгоди. Това са произведения, които да се четат в по-късен етап, а не в началните години на всеки един от нас.

Приказките, от друга страна, са текстовете, които могат да разчупят съзнанията ни още от най-ранна възраст и да ни отличат сред останатите в бъдеще. Дават ни умението да виждаме отвъд видимото и да разсъждаваме извън познатите ни граници. На такъв принцип действат и книгите между другото, защото няма друго нещо на този свят, което да е по-полезно за „свежестта“ на мозъците ни повече от четенето на качествени книги.

Приключенията на барон Мюнхаузен

няма коментари

Българската детска писателка Величка Настрадинова беше казала, че приказките са навсякъде около нас – те летят в небето, растат по дърветата, кацат по покривите, искат да влязат през отворения прозорец, срещата се на пътя и децата много трябва да внимават като ги видят да не ги уплашат, защото могат да си тръгнат и да не се върнат. Гениална мисъл!

Приказката е особена „субстанция‟, която общува с децата по начин, за който ние възрастните можем само да завиждаме, тъй като много от нас отдавана са загубили своя детски дух и онази частица, която кара Питър Пан да възкликне, че не иска никога да порасне.

Посланията от приказките учат децата на любов, разбиране, толерантност. Освен това както Айнщайн е казал – колкото  повече приказки чете детето, толкова по-интелигентно ще стане в последствие. За това и адмирирах инициативата на БНТ „Малкото Голямо Четене‟.Самият аз гласувах за „Приключенията на барон Мюнхаузен‟ – любимата ми история на Рудолф Ерих Распе. Не знам дали заради факта, че Баронът е действително съществуваща личност или пък защото тогава мечтаех за приключения. Удивителна е смелостта на децата в тази възраст.

munhauzenВчера забелязах, че книжката е преиздадена от „Ню медия груп‟ на Светльо Кантарджиев и понеже знам, че работят с последователност и грижа към потребностите на децата и родителите реших да я купя за племенницата ми. Не знам дали поради това, че именно с нея споделям най-често страстта си към четенето и писането, или пък имаме добър общ ген, но малката е ненаситна в желанието си да чете, което гледам да мотивирам при всеки сгоден случай. Добавих към класическата история за Барона и книжката „Морските приключения на барон Мюнхаузен‟ и поне реших, че все пак е подарък за момиче не може без дамска книжка. Купих й и „Скъсаните пантофи” от Братя Грим на същото издателство.

Мисля, че четенето е навик.Той се възпитава, култивира се – също като това да научиш детето да си изхвърля боклука в кошчето. За това трябва да отделим време и внимание и да приобщим децата си към книгите така, както се опитваме да ги приобщим към живота. Защото те ще са им от полза.

Светльо Кантарджиев: Децата трябва да четат!

1 коментар

1

„Четенето е онзи крайъгълен камък по време на детството, който спомага за всеобщото израстване и възпитание на малчуганите. Децата трябва да четат!“, беше казал в едно интервю издателят Светльо Кантарджиев от Ню Медиа Груп по повод на излизането на пазара на още заглавия от детската поредица „Детство мое“ и няма как да не се съглася с него като човек, който се занимава с превод и писане. Ако не ме бяха възпитали с книгите като малък – едва ли сега щях да съм човекът, който съм.

Аз лично следя заглавията в детската литература и тази поредица – дори вчера подарих новите пет книжки на малката ми племеница – сигурен съм, че ще й харесат. Общото между новите заглавия, освен че са предназначени за деца, е фолклорният мотив. „Джак, победителят на великани“, „Мълчаливата принцеса“ и „Принцесата от портокала“ са народни приказки съответно от Англия, Чехия и Италия.

5Ню Медиа Груп е сред издателствата с традиции по отношение на литературата за най-малките. Преди време на пазара благодарение на същото издателство у нас хлапетата бяха зарадвани с вечните класики на Братя Грим и Андерсен.

Няма нечетящи деца, а родители, които или не умеят, или не желаят да въведат малчуганите в приказната съкровищница на света.  Притеснителен е и процентът на нечетящите книги в България като цяло, който бележи траен ръст на всеки 12 месеца. Според последни статистики българинът харчи средно малко над 10 лв. годипно за книги, а сред най-предпочитни са кратките притчи за живота. При подрастващите истински феномени, раздвижили читателските нагласи, се оказаха изданията от поредиците за „Хари Потър“, „Здрач“ и „Игра на тронове“.