Публикации с етикет ·

книги

·...

Всичко започва от приказките

няма коментари

Fulfillment-Happy-EndingsВсичко започва от приказките е концепция, която развих в съзнанието си през последните няколко дни. Теорията ми e, че още от малки децата започват да се развиват и да научават за нещата покрай себе си от приказките, които четат или им биват разказвани. Още от най-ранна възраст с приказки като „Бременските музиканти“ или „Мечо Пух“ детето се среща с непознати за него животни и същества. В последствие четем за „Тримата братя и златната ябълка“, „Червената шапчица“ и т.н. Истина е, че историите са измислени, но винаги са писани така, че да носят поука накрая. Децата научават много ценни уроци, които да им служат цял живот. Например, колко е важно да уважават по-възрастните, защото са по-мъдри и с повече опит от тях, или че здравето е много по-важно от парите и е необходимо да го пазим на всяка цена. Също така че лъжата винаги излиза наяве и затова е важно винаги да казваме истината. Поуките са ценни, а четенето на приказки е един лесен и полезен начин малчуганите да разберат нещата от живота по достъпен за тях начин.

Освен това съм на мнение, че историите с фантастични елементи в тях събуждат вниманието и интереса. По-интересни са в сравнение с повестите и разказите, които разказват за човешките драми и несгоди. Това са произведения, които да се четат в по-късен етап, а не в началните години на всеки един от нас.

Приказките, от друга страна, са текстовете, които могат да разчупят съзнанията ни още от най-ранна възраст и да ни отличат сред останатите в бъдеще. Дават ни умението да виждаме отвъд видимото и да разсъждаваме извън познатите ни граници. На такъв принцип действат и книгите между другото, защото няма друго нещо на този свят, което да е по-полезно за „свежестта“ на мозъците ни повече от четенето на качествени книги.

Полезно или не е предизвикателството на GoodReads

няма коментари

Попадали ли сте на социалната мрежа GoodReads? Предназначена е основно за книги и най-голямото предимство й е, че е изключтено богата на информация. Всеки човек може да пусне заявка за книга за добавяне, ако тя липсва, както и да прави предложения за поправки. По този начин потребителите спомагат за качеството на сайта, което важен фактор за ангажирането на вниманието им. Повечето от книгите, на които аз съм попадал, освен това са с повече от едно издания и информацията за тях е на различни езици в зависимост от страните, в които книгата е преведена и издадена. Всички тези екземпляри обаче са свързани с един друг и оценката за книгата се смята средно между тях. Това означава, че ако вие искате да потърсите повече информация за „Да убиеш присмехулник“ например, ще имате средно аритметична оценка от повече от 2 млн. и ревюта от 50 хил. читатели. Не звучи зле, нали?

good-readsGoodReads обаче има още една функция, на която ми се иска да обърна внимание. В началото на всяка година можете да отправите предизвикателство към себе си във връзка с това колко книги си поставяте за цел да прочете през настоящата година. В последствие можете да си отбелязвате в сайта кога сте ги започнали, кога сте ги дочели и как оценявате самите вие тази книга. Донякъде е полезно, защото следите по-лесно читателски си прогрес и се мотивирате, но от друга страна… предизвикателството на GoodReads неизбежно набляга на количеството за сметка на качеството. В тази връзка аз например предпочитам да чета по-дебели и задълбочени книги вместо онези историйки еднодневки, които едва надхвърлят 100 стр.

Разбирам обаче, че аз съм едно по-различно поколение. Вече минах 40-те години и начинът ми на мислене няма много общо с този на младежите. На тях бих предложил да наблягат на количеството, за да могат по този начина да трупат читателски опит. В началото не е толкова важно какво четеш, а просто да четеш. Навиците и предпочитанията се изграждат с времето и практиката. Всеки човек в последствие се научава да различава качественото четиво от некачественото. Затова…

Изводът ми е следният. Годишното предизвикателство на GoodReads е полезно за младите, но не чак толкова за хората с натрупана богата читателска култура.

Светльо Кантарджиев: Децата трябва да четат!

1 коментар

1

„Четенето е онзи крайъгълен камък по време на детството, който спомага за всеобщото израстване и възпитание на малчуганите. Децата трябва да четат!“, беше казал в едно интервю издателят Светльо Кантарджиев от Ню Медиа Груп по повод на излизането на пазара на още заглавия от детската поредица „Детство мое“ и няма как да не се съглася с него като човек, който се занимава с превод и писане. Ако не ме бяха възпитали с книгите като малък – едва ли сега щях да съм човекът, който съм.

Аз лично следя заглавията в детската литература и тази поредица – дори вчера подарих новите пет книжки на малката ми племеница – сигурен съм, че ще й харесат. Общото между новите заглавия, освен че са предназначени за деца, е фолклорният мотив. „Джак, победителят на великани“, „Мълчаливата принцеса“ и „Принцесата от портокала“ са народни приказки съответно от Англия, Чехия и Италия.

5Ню Медиа Груп е сред издателствата с традиции по отношение на литературата за най-малките. Преди време на пазара благодарение на същото издателство у нас хлапетата бяха зарадвани с вечните класики на Братя Грим и Андерсен.

Няма нечетящи деца, а родители, които или не умеят, или не желаят да въведат малчуганите в приказната съкровищница на света.  Притеснителен е и процентът на нечетящите книги в България като цяло, който бележи траен ръст на всеки 12 месеца. Според последни статистики българинът харчи средно малко над 10 лв. годипно за книги, а сред най-предпочитни са кратките притчи за живота. При подрастващите истински феномени, раздвижили читателските нагласи, се оказаха изданията от поредиците за „Хари Потър“, „Здрач“ и „Игра на тронове“.

През 2013 ще чета повече

няма коментари

За много години на всички читатели! Пожелавам Ви най-вече да сте здрави, защото почти всичко останало зависи от вас.
В първата ми публикация от 2013 ще пиша за едно нещо, което ще променя през Новата година – ще чета повече.
Днес мога да се похваля, че си закупих книжка, която смятам да започна още днес. Заглавието на покупката ми е Ги Лалиберте: Невероятната история на създателя на Цирк дьо Солей.

Честно казано ми омръзна от нискокачествените филми и предавания, с които ни заливат по родната ни телевизия и четенето ще е моето спасение. Признавам, че напоследък чета малко и няма да се оправдавам, а направо смятам да се поправя.
Прочетох доста мнения за въпросното творение, както и рецензиите на режисьорът Ивайло Палмов, Деян Райков и Невена Георгиева.
Смятам, че има какво да се научи от тази книга, защото това е една реална история за създаването на нещо голямо и значимо. Вярвам, че трябва да погледнем по-позитивно и да повярваме в мечтите си, защото само така ще ги постигнем. А това, разбира се, няма как да се случи чрез висенето пред телевизора и оплакването във Фейсбук.
Затова призовавам и вас – всички мои читатели, да си харесате някоя книжка и да започнете да четете повече и то възможно най-скоро. Ще се радвам да дискутираме книги вместо Биг Брадър, например.
И за накрая в коментарите може да ми препоръчате ваша любима книга по реална история, за да я впиша в списъка със следващите ми четива.