Публикации с етикет ·

разговор

·...

Тайните на доброто интервю за работа

няма коментари

Всяко едно интервю за работа си е стресиращо, много повече за кандидатите, но и за самите интервюиращи. Във видеото по-долу ще намерите няколко полезни съвета за това как трябва да подходите към интервюто си за нова работа.

Всъщност не трябва да забравяте, че това всъщност е разговор с друго човешко същество. Професионалните мениджъри по подбор на персонал са обучени да успяват да разчупват леда с различни общи и въведителни въпроси, с които целят именно да отпуснат събеседника и да го предразположат. Защото целта на една такава среща е кандидатите да покажат възможно най-доброто от себе си.

Разбира се има въпроси, които са меко казано подводни камъни, като например това защо искате да смените работата си. Много е важно в такъв момент да съсредоточите отговора си върху това, което ви е липсвало на предишното работно място и това, което търсите на новото (дори и причината да е била, че не можете да понасяте шефа си). Важното е да покажете, че сте целеустремени хора, които искат да се развиват.

Ето и видеото, в което можете да видите още полезни съвети за това как да се представите възможно най-добре на едно интервю за работа:

Жълти таксита, гевреци и държавни гюбеци

няма коментари

Нещо не ви свърта на едно място, но времето отдавана спря да предразполага към дълги разходки. Правиш поход на отиване, а на връщане ползваш такси. Колко символика има дори в това просто действие.

yellow taxiЖълтите коли се превърнаха в емблематични за българина возила. Жълтичкото гали окото, а зад волана обикновено те чака разговорлив шофьор, който бърза да сподели мнението си по ред политически въпроси. Повечето са доста мили хора. Млади и енергични, но ми става тъжно като видя и старци, които хванали геврека и вперели погледа си напред, гледат да докарат до пенсия или да добавят нещо отгоре върху мижавата си държавна издръжка. Макар в моя град разстоянията да не са толкова големи и да нямам много време да побъбря, признавам, че доста често едно такова пътуване ми дава доста хляб за размисъл, а и най-сетне срещаш човек, който не се страхува да каже какво мисли.

Таксиметровите шофьори са едни от най-потърпевшите от държавните политики. Всъщност както всички останали, но като че ли те имат малко повече смелост да наричат реалността с истинските й имена. И най-вероятно всички са комуникирали по темата помежду си, тъй като редовният им политически рефрен е: „Ние нямаме държава.“ Интересното е, че като го оспоря обикновено се завързва много привлекателен „дебат“ :). В повечето случаи е част от старателно заучени реплики, но колкото по-креативен съм, толкова по-креативни и интересни стават и те. Когато кажа, че държава имаме, а управлението ни куца, някои ме питат: „Имаме ли?“ с недоверие,  „А наша ли е, или вече е на малцинствата, тъй като те определено са по-облагодетелствани в социално отношение?“. Почти съм сигурен, че в днешното ни чалга управление, както ще смея да го нарека – е съсредоточена една метафорична публичност, за която всяко възмущение е закъсняло, но пък продължаваме да разчитаме на думите си, наместо действията.

Слушам какво имат да кажат тези работещи люде и понякога ми се струва, че в техните, а и в моите очи политиката ни прилича на увеселителен танц. Да, от тези, които забавляват пияните хора по заведенията. Шоу програмата замайва главите ни и дори сред политиците да има някои, които наистина работят, на фона на поразиите, които се правят и оронения престиж на управлението или както казват братята шофьори – на държавата, виждаме само натрапчивите разголени образи. Манипулацията е убийствено жестока. И пием и пеем, и ни танцуват и ни омайват, но когато изтрезнеем на следващия ден от работното място разбираме, че все ни посреща една и съща действителност, която носи махмурлук и ни пита: „Не е ли време да не позволяваш да те залъгват така“.