Публикации с етикет ·

съседи

·...

Живеем ли наистина в по-добри времена?

няма коментари

Все по-често се усещам, че започвам да размишлявам на тази тема: Живеем ли наистина в по-добри времена. Магазините са пълни, почти никой вече не гладува, безработицата постепенно намалява, все повече хора се образоват и придобиват висше образование, но… какво се случва с ценностите ни.

Спомням си как като малък тичах по улиците. Прибирах се по тъмно или колкото да изям една филия с лютеница, след което отново излизах с приятели. Никой не ми държеше сметка и нямаше телефони, по които да ме търсят. Но не помня и родителите ми да са се притеснявали особено. Съседките и бабите постоянно наглеждаха децата от квартала и никой не можеше да се скрие от зоркия ми поглед. Каквото се случваше, майка ми го разбираше именно от тях.

Днешните родители не смеят да пуснат така децата си на воля. И честно казано, разбирам ги защо.

Вече е по-трудно да се довериш на непознат. Съседите не са си толкова близки както преди и за мен това е колкото тъжно, толкова и жалко. Хубаво е да поддържаш добри отношения с хората, с които живееш на една улица или в един блок. Никога не знаеш кога ще ти се наложи да поискаш помощ, а такава се налага на всеки му понякога. И не говоря за заемане на чаша захар или брашно, а за по-важните неща – да ти наглеждат къщата, докато те няма, да ти пазят децата, когато не са ти пред очите, да ти кажат, ако нещо важно се е случило в квартала и т.н.

Разбирам да си имаш едно наум, когато непознат ти поиска телефона за еди-какво си, когато ти просят пари за билетче за рейса или помощи за еди-кого-си. Аз самият се усещам, че съм станал по-подозрителен и недоверчив към подобни актова, защото се сблъсквам с тях почти редовно.

Нека обаче бъдем по-мили и позитивни поне с хората, чиито лица са ни познати. Не е нужно да сме приятели, но можем поне да им кимаме за поздрав. И дано този поздрав постепенно прерасне в добро познанство.

Да ти спукат гумата нарочно

няма коментари

Имам един колега на работа, който е много точен човек. Винаги идва на време, спазва си сроковете и изпълнява задачите си по строг график. Затова ми стана много странно, когато онзи ден закъсня с половин час сутринта за работа. Никога преди това не му се беше случвало и много се изненадах. Логично го попитах дали не се е случило нещо лошо… така и беше станало.

Ето неговата история такава, каквато ми я разказа.

Преди пет месеца се изнесъл на квартира с приятелката си. Млади хора са и несемейни, много приятна компания като цяло. Не знам обаче как им е хрумнало да заживеят на квартира с още едни техни приятели, също двойка. Може би аз съм с по-остарели виждания, но на мен ми звучи малко странно. Както и да е, сигурно така им излиза по-изгодно, а и щом им харесва този начин на живот, кой съм аз, че да се бъркам. Както ми стана ясно от историята му, и той, и другото момче си имат лични автомобили, с които ходят на работа. Пред блока им имало малко места за паркиране, но се справяли да си намерят такова.

changing-a-flat-tireПреди два-три месеца обаче станало ясно, че някой нарочно е спукал гумата на колата на съквартиранта му. А тази сутрин открил, че е спукана и неговата, та затова се забавил. Трябвало да я сменя с резервната и да отскочи до вулканизатора да му залепят старата. Сподели ми, че вече му изглеждала подозрителна цялата ситуация и се чудил кой ли може да им има зъб. Едва ли за пет месеца съседите не са разбрали, че имат нови обитатели на блока. Чудил се дали не ги мислят за някои нахални студенти, които си зарязват колите, където им дойде. Не знаел какво да прави, а приятелката му дори предложила да си сложи бележка на предното стъкло с текст: „Аз живея тук. Моля, не ми пукайте гумите. Ако ви преча, телефонът ми е…“

Има логика и в нейното предложение, но аз се замислих следното. Какво им става на хората, че са започнали да пукат гуми за щяло и нещяло, та дори и без причина.