Наистина, какви ли значи да си умен? Може би да имаш високо IQ, добра памет или богат житейски опит? Не мисля, че има еднозначен отговор, защото критериите не са достатъчно ясни, а и присъства известна доза субективизъм. IQ тестът, който сме свикнали да използваме, също не е акуратен, защото е измислен от хора (ето ти го субективния фактор), а и има вероятност по случайност да се справиш добре, понеже просто си нацелил верния отговор. Каквото и да кажем по въпроса, няма как да избягаме от субективността.

Уважавам хора, които са готови сами да се борят с трудностите, въпреки че могат да поискат помощ. В този ред на мисли ще дам един пример от сферата на математиката, но имайте предвид, че въпреки че той може да се приложи към различни ситуации, не е универсален. Ще разкажа за едно момче-студент, чиято постъпка може да послужи за поука на всички нас.

main-qimg-70a970783fd23dfdc2a09a64d6476f38Става въпрос за изпит по висша математика в университета. Момчето не било много на „ти“ с нея, но му предстоял изпит, за който трябвало да се подготви. Явява се със средни знания и получава средна оценка, но тя не го удовлетворява. И въпреки че математиката не му била втора природа, той решава сам да се заеме сериозно с нея и да отиде на следващата дата. В началото висшата математика му изглеждала космически, но той не се отказвал лесно. Започнал да решава, след което започнал да вниква, а най-накрая успял да открие и логиката, и то съвсем сам. Задачите започнали да му се отдават. Разбрал ги. На изпита отишъл уверен в знанията си и изкарал отлична оценка, която си кореспондирала добре с останалите такива в студентската му книжка. Ето как с упоритост и неотказващ се ум всичко се постига. Така доказал на себе си, че всъщност е по-умен отколкото си мисли.

Това е просто един пример, отново субективен, за това какво е да си умен. За мен е  доказателство, за вас може и да не е. Но тук виждам и една универсална истина: когато сам стигнеш до победата, тя е в пъти по-сладка.