Татусът, ама може и без него

Всеки път като видя мъж или млада жена с татуировка прелита в мисълта ми цитат от Иван-Вазовото „Под Игото“ – „Лудите, лудите – те да са живи“. Не, че хората с татуси са луди, ама не са и съвсем наред.  Според мен.

Казват, че тялото е медията на човека. Чрез облеклото изразяваме същността си, прическата ни говори, обувките, накитите. Абсолютно съм съгласен. По изгледа на човек разбираме много за традициите на рода му, за потеклото, за навиците в ежедневието. Но за какво е нужна татуировката и наистина ли е тип естетическа проява?

Преди векове индианците са рисували лицата си с цветовете на мира и съответно на войната, когато са били в родов или племенен конфликт. Но това е част от традицията им и е културен белег за принадлежност, част от залегнал от десетилетия ритуал. Африкански и редица южноамерикански племена също възприемат рисуването на телата си като етнически признак. Правят го нетрайно и всеобщо, тъй като е привично на обществото им.

Lippo-TattooВ съвремиено татусът съвсем не произтича от традиция. Напротив – това е личен избор. Някои младежи с по-голяма чувственост влагат идея в татуйровките си като изобразяват житейско събитие или емблематична фигура. Защото са преживели нещо или срещнали някого, което ги е променило. Татусът – символ, който легитимира също е вид обществен маркер.

Но татус като просто „картинка, която ми харесва“ не го разбирам. Смятам, че има много млади и красиви мъже и жени, които могат да изглеждат много добре и без да обезобразяват ръце, крака, гръб, рамене…

Телата ни се променят с всеки изминал ден. Татус, който си направите сега може да не изглежда никак добре след 10 или 15 години. С времето цветовете избледняват и трябват да се освежават многократно.

Татуирането също така крие риск от много заболявания. Много младежи не се интересуват от това и често не забелязват хигиената на студиото, в което отиват. Като последно слагам невъзможността да промените рисунъка. Какво правим, ако някой ден ви омръзне или вече искате да придобиете по-сериозен вид. Това не е боя, която просто отмивате, нито надпис, който се трие с гума. Татусът е винаги и завинаги… Освен ако не се подложите на скъпа лазерна процедура.