visyashtoЗнаете, че съм изкушен професионално от словото, от хубавата книга, въобще от духовността. И си имам теория, че икономическите кризи в едно общество винаги са предхождани или съпътствани от духовни кризи. Факт е, че все по-малко българи посягат към книгата. Разбира се, че това си има своите логични обяснения в един свят на силно развити модерни технологии, в който човек все повече е изкушен да посегне към лесно смилаемата и онагледена информация. Само че книгата си е книга и няма нещо, което повече да въздига полета на мисълта и фантазията от нея. Има обаче и една друга група хора, които продължават да гледат на книгата като на възможно най-добрия път към духовността, но… Не могат да си я позволят чисто финансово. Темата за цените на книгите и за достъпността им ще подхвана друг път. Днес пиша за една добра новина, която прочетох в последните дни. Покрай инициативата за висящо кафе, висящ хляб, се родиха и едни други висящи инициативи – не за подпомагане на физическото оцеляване, което безспорно е много важно, а за духовното оцеляване. Вече започват да си пробиват път и стават факт висящи карти за библиотеки, висящи билети за концерти и театър, което няма как да не ме радва. Защото трябва да осъзнаем, че няма път и към физическото оцеляване, и към финансовото добруване и въобще към това, да живеем по-нормално, който да не минава през знанието и духовността. Защото има една много хубава поговорка – не давай на гладния риба, а въдица. Е, това е – духовността е нашата въдицата за оцеляване.

Google+ Comments