Както ви споменах в предишния си материал, добрият преводач е не този, който просто познава добре езика, от който превежда, а преди всичко този, който познава отлично родния си език или езика, на който превежда. Така че едва ли ще ви учудя, като ви кажа, че като човек, който от години се занимава с преводаческа дейност, постоянно следя новостите, свързани с книжовния ни език, и смея да твърдя, че поддържам знанията си за българския език на едно доста прилично ниво. И се радвам, когато видя, че вече има много специализирани сайтове и страници във фейсбук, които се занимават с проблемите на съвременния език, с правописната и книжовна норма. Не мога обаче да не спомена, че голяма част от хората, които администрират и поддържат подобни страници, често нямат идея за основни неща. Преди дни попаднах във фейсбук на пост в такава страница, в който администраторът питаше защо много хора продължават да твърдят, че думата безхаберие била част от книжовния език, след като той не я бил срещал в нито един легитимен тълковен речник. Питам се редно ли е човек, който списва такава страница и вероятно формира мнение и знание у много хора, да не знае толкова елементарно нещо. Всеки един речник си има предназначение. Предназначението на тълковния речник не е да прави или не една дума част от книжовния език, а да обяснява значението на лексикалните единици, включени в него. Присъствието или отсъствието на една дума в тълковен речник, без значение колко той е легитимен, каквото и да значи това, не я прави част или пък я отписва от книжовния ни език. С две думи – всеки да се занимава с това, което разбира.