Бърз урок по типография

Замисляли ли сте за шрифтовете около вас? На пръв поглед темата може да ви се стори скучна, но колкото повече вниквате в нея, толкова по-интересна може да стане.

800px-Helvetica_Neue_typeface_weights.svgЗнаете ли например, че Хелветика е най-разпространения и използван около нас шрифт? Има го в логото на BMW, Lufthansa, Microsoft, skype и редица още известни фирми.  Verdana пък е определян като най-полезен и четивен на екран, докато Times New Roman  се използва в много печатни издания. Въпросът е защо?

Няма да потъваме в класификации на шрифтовете от рода на антиква, видове антиква, готически, египетски, декоративен и т.н.

Най-важното, което трябва да знаем е що е то сериф. А най-общо казано това са онези малки елементи, наричани понякога пънчета, които допълват буквата, но без които тя също би била четивна. Сансерифните (т.е. безсерифните) шрифтове са най-използвани при четене на екран. Типичното за тях е, че ако махнете дори един елемент от буквата, след това може дори да не разберете коя е тя. Изтрийте примерно хоризонталната линийка на „Н” и кажете след това „И” ли е била, „П” ли? Не знаем.

Целта на серифите обаче не е да ви обърква. Те са създадени с цел да водят окото. Когато имате по-голям обем от текст (книгите са типичен пример) серифните текстове създават усещането за подреденост и равновесие. Те водят окото по продължение на реда. Ето защо Times New Roman е по-изплезван в печата. Вижте него, сравнете го с шрифта на статиите в Wikipedia и ще усетите разликата нагледно.

Значете ли, че… периодични издания вече не съществуват?

NYPL_periodical_rackВестниците и списанията вече не се водят периодични издания. Изненадани ли сте? Защото това не е от скоро. Всъщност някъде през 2012 официално беше прието понятието „периодични” да се замени с „продължаващи”. Чудите се кой го реши? Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София. Защо? Защото там е позициониран отделът за национална библиография и хората в него решават как да описват книжната продукция на страната ни.

Сега по темата. Какво означава едно издание да бъде продължаващо? Тук не попадат само вестниците и списанията, а всякакъв вид издания, които под една или друга форма излизат като серия. Може да са алманаси, които се печатат веднъж на една или повече години. Или годишници на даден университет или факултет, които може и да излизат от печат веднъж годишно, но това не се случва на една и съща дата винаги. Как да ги наричаш „периодични” тогава, след като нямаш дефиниран период на издаване?

Ето го разковничето – неопределената периодичност на много издания у нас предизвика промяната в класификацията на изданията от „периодични” на „продължаващи”. Дали ви харесва или не смяната на термина е вече факт и се използва активно с професионалните среди. Добре е обаче да добие малко популярност и извън тях, все пак касае всички ни.

Почивка – България или чужбина?

Юни идва с не много приветливо време, но поне когато не вали е слънчево и приятно. Това лято ни завари с опити за спекулации с родното Черноморие, които май успешно ще подгонят туристите. Чухме, че водата и плажовете били мръсни, че хотелиерите били измамници, че лошото време щяло да продължи чак до август и съответно опасенията за слаб сезон не са напразни.

Това ще го видим едва в края на лятото. Дотогава обаче ще имаме достатъчно време да решим къде да прекараме отпуската си. Ето ме мен, например. Идните дни ми предстои да си почивам у дома и смятам да отделя време за малко ремонтни дейности. В това ще ми отидат първите десетина дни. Останалите десет ги глася за края на август за някой от къмпингите „Градина“, „Русалка“… нещо от тоя род. Ще си взема бомагите с мен и ще си превеждам на плажа под някой чадър. Идилия.

20-Beautiful-Photos-of-Corsica-island-in-the-Mediterranean-Sea-1Както разбрахте моето виждане за почивка не излиза извън границите на България, но пък много мои познати вече са резервирали малки хотелчета в Гърция и смятат да летуват там. Излизало много по-евтино, времето било прекрасно, морето чисто, а храната натурална и прясна. Плюсове много и като гледам все повече хора избират да пътуват надалече, отколкото да си останат на родна земя.

Толкова скучно ли им стана българското море, или пък бизнеса със своя нестихващ ламтеж за печалба комерсиализира и съсипа всичко хубаво и дори малките спокойни парченца от родния рай, който обичахме. Надявам се опасенията ми да са напразни и след време хората отново да искат да прекарат отпуската си на Черно море.

Мечтите са безплатни,…

… това казват всички. Аз обаче по добрички или, айде нека съм по-конкретен, по дечевски 😉 , ще допълня: Мечтите са безплатни, но болезнени. Като се замисля минало е цяла вечност, откакто не съм мечтал. Доскоро бях убеден, че „въздушните мисли“, както им казвам, са за младите, за да имат нещо, в което да вярват и  да се надяват, за да пристъпват напред в живота с мотивация. Бях толкова вглъбен в това свое становище – че всъщност мечтата е мит измислен от първоотците ни, за да задвижва механизма на способностите ни, че бях заложил на това целия си живот. mihalkov

Обаче тази нощ се въртях в леглото си, пресмятайки, че днес остарявам с още една година и ми се прииска да се разплача като някое момиче. Когато бях на 17 дали си представях, че животът ми ще се развие по начина, по който се случи? Та животът си тече, докато си губим времето в празни мечти и безумни измислици как да го определим, планираме или надхитрим. Бях сигурен, че ако мечтите ни не са достижими, единственото, което ще сме си причинили е болка и комплекси за малоценност.

И така не съм мечтал от години, страхувайки се именно от душевни вътрешни катаклизми. Но тази нощ осъзнах, че никой не е казал, че мечтите трябва да са невъзможни. Погледнах се сутринта в огледалото и си помислих, че макар натикан в тяло, което лека полека започва да побелява и да щрихира бръчки около очите и устните ми, вътрешно съм още на 17 и най-голямото ми желание е да изляза и да се напия като някой хлапак. И ето ти една мечта – да си прекарам добре довечера! Малка, изпълнима и напълно безплатна…

Правилната употреба на езика

Колко хора могат да се похвалят с употребата на чист език. За съжаление – малко!

Както в чужбина, така и у нас книжовното слово си остава предимно писаното. Забелязали ли сте как във всекидневното си общуваме предимно, ползвайки низ от изрази и понятия – част от нашата работна среда, от обкръжението приятели и роднини. Повечето от тях са заемки от други езици, а някои направо чужди думи, побългарени до неузнаваемост. От съпорт, тренд, визит, хакнат, лайк, хейтър до фацебук, гугълни и други. Тук не включвам терминологични правни или медицински понятия, нито техническите названия, които ползват механици или програмисти. Ако излезем от офис обстановката обаче пак ще сме свидетели на неправилна реч. От едната страна звучат множество диалектни изкривявания на езика ни, характерни за различните краища на родината. Някои от тях създават такива комуникативни „дупки“ в общуването на хората, че ако се съберат представители от трънска и от родопска област, едва ли ще се разберат.

Всеки регион има езикови особености. Като цяло в България езиковото разделение е на Западни и Източни диалекти, като всеизвестно е, че западняците омекотяват речта си с излишни наставки „-хме“ почти след всеки глагол, или пък „натвърдват“ като променят много често „а“ в „ъ“. Източници пък мякат повече от необходимото там, където в езика има думи с променливо „я“. Типични са междуметията като „въх“, „въй“ и подобни…

Третият препъникамък в езика ни е жаргонът. Този бич на съвременната младеж плъзва и сред по-възрастното поколение. С неодобрение започвам да гледам как мои връстници прихващат думи като „айляшки“ и не знам си още какви. А изключително много се дразня на вметнати обръщения като „брат, човек, копеле, мъжки“.

Днес е 24 май – Ден на славянската писменост и култура. Нека отдадем чест на светото дело на братята Кирил и Методи, което не се състои единствено в даряване на азбука, но и на препис на книги, изчистване на словото, и се опитаме поне ден да говорим и пишем, правилен български език.