Знаете, че съм изкушен професионално от словото, от хубавата книга, въобще от духовността. И си имам теория, че икономическите кризи в едно общество винаги са предхождани или съпътствани от духовни кризи. Факт е, че все по-малко българи посягат към книгата. Разбира се, че това си има своите логични обяснения в един свят на силно развити модерни технологии, в който човек все повече е изкушен да посегне към лесно смилаемата и онагледена информация. Само че книгата си е книга и няма нещо, което повече да въздига полета на мисълта и фантазията от нея. Има обаче и една друга група хора, които продължават да гледат на книгата като на възможно най-добрия път към духовността, но… Не могат да си я позволят чисто финансово. Темата за цените на книгите и за достъпността им ще подхвана друг път. Днес пиша за една добра новина, която прочетох в последните дни. Покрай инициативата за висящо кафе, висящ хляб, се родиха и едни други висящи инициативи – не за подпомагане на физическото оцеляване, което безспорно е много важно, а за духовното оцеляване. Вече започват да си пробиват път и стават факт висящи карти за библиотеки, висящи билети за концерти и театър, което няма как да не ме радва. Защото трябва да осъзнаем, че няма път и към физическото оцеляване, и към финансовото добруване и въобще към това, да живеем по-нормално, който да не минава през знанието и духовността. Защото има една много хубава поговорка – не давай на гладния риба, а въдица. Е, това е – духовността е нашата въдицата за оцеляване.
След дъжд качулка
Българите имаме една много хубава приказка – след дъжд качулка. Което ще рече, че предприетите действия са правилни, но позакъснели. Чак когато ни сполети някакво природно бедствие – било ураганен вятър или пък наводнение – и както често се случва напоследък се стигне до пострадали и жертви, се сещаме какво е трябвало да се направи, а то най-простичко може да се формулира с две думички – контрол и превенция. Трябва ли да духне ураганен вятър със скорост 120 км в час, да започнат да падат тераси и огромни метални билбордове, да има жертви, за да се сетим, че при монтажа на такива опасни съоръжения трябва да има не само начален строг контрол, но и постоянно следене на състоянието им. Трябва ли тераси или цели блокове от занемарени стари къщи в центровете на градовете да падат по главите и по колите на хората и отново да се стига до жертви, за да влязат общинските контролни органи в роля и да започната да налагат санкции на собствениците, да ги задължават да ремонтират или пък да започнат ремонтите за сметка на общината и после да осъдят собственика на опасната сграда. Трябва ли да чакаме да дойде април-май, когато ще започнат мощно да се топят снеговете и ще завалят обилните пролетни дъждове, за да се сетим да погледнем в какво състояние са коритата на реките и стените на язовирите. Ей за тия случаи на закъсняла деятелност народът е казал – след дъжд качулка. Само дето дъждът най-много да те намокри, а немарливостта направо убива.
Едната ръка винаги да е свободна
През 2013-та година се навършват 70 години от спасяването на българските евреи и за тази кръгла годишнина почти всички медии отразиха събитието по различен начин. Даже мисля, че сериалът “Недадените”, който ще излезе до дни, е посветен на същия благороден акт на българския народ, който няма аналог по света. Във вестник Преса попаднах на интервю с Никола Антикаджиев – представител на известната петричка фамилия Антикаджиеви. Та в интервюто покрай спомените си за едни по-други български времена, Антикаджиев разказва за срещата си с Димитър Пешев, станала в началото на 70-те години, и за нещата, които му е разказал. За тия, които не знаят, Димитър Пешев е председател на народното събрание, който инициира остро протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов за спасяването на българските евреи. Не този разказ обаче ми направи най-силно впечатление от интервюто, защото съм чел по темата доста, а думите, които казва на изпроводяк Димитър Пешев на Антикаджиев. Думи, в които според мене са събрани злополучията на българския народ в десетилетията от Освобождението до наши дни. Той му казва: Българският народ обича да прегръща благодетелите си и с двете ръце, запомни – винаги едната ръка трябва да е свободна. И наистина, като се замисли човек, в България винаги сме се делели ни -фили и -фоби, в различни исторически периоди всеотдайно сме прегръщали различни български благодетели – винаги с двете ръце, без полезен ход, без оставянето и на друг вариант, на друга възможност. И сега е така – пак сме прегърнали с двете ръце. Българските политици май никога няма да научат урока на Пешев, че свободната ръка винаги дава допълнителни хоризонти – даже и да не се възползваш от тях.
Фамилията – новият сериал по бТВ
Едва ли ще ви кажа нещо ново, но българското кино е във възход и това е много, много радостно, след като през почти целия преход до 2009-2010г. не беше излязъл и един свестен филм или сериал. Най-силно това усеща в телевизионното кино – вече имаме няколко български сериала, които бяха излъчени не само у нас, но и в няколко други държави.
И което е още по-хубавото: в телевизионния ефир започна една надпревара между телевизиите, кой ще направи по-добър и гледан сериал, а както знаем – в свободния пазар конкуренцията значително повишава качеството 🙂 Големият победител в производството на български сериали в момента е БиТиВи – от телевизията набраха солидна преднина, като създадоха цели седем български сериала, които зрителите заобичаха, като Стъклен Дом, Столичани в повече, Седем часа разлика, Революция Z и тъй нататък. Наскоро завърши и сагата „Къде е Маги?“, която също отчете солиден успех. За пролетния сезон и четирите национални телевизии са подготвили по един нов сериал, един от които вече стартира – „Дървото на живота“ по ТВ7, въпреки че не беше с успеха, който очаквахме. Следващият сериал, който предстои да започне в ефира на бТВ пък ще е „Фамилията“. Той е може би най-обещаващият от четирите през този сезон, понеже продуцент е телевизията с най-голям „стаж“ в създаването на сериали – бТВ, а изпълнителни продуценти са „Камера“ – Димитър Митовски, Димитър Гочев и Росен Цанков, които са авторите на най-гледаните игрални филми и сериали през последните няколко години. Актьорският състав е не по-малко внушителен – Цветана Манева, Асен Блатечки, Стефан Данаилов, Ваня Цветкова, както и звездите от „Стъклен Дом“ – Радина Кърджилова, Яна Маринова и Десислава Бакърджиева.
Филмът ще разказва историята на една от най-влиятелните фамилии в България, която изглежда привидно добре, а всъщност е разядена от куп проблеми. Стефан Данаилов ще се превъплъти в ролята на изкусен и зъл манипулатор, а Асен Блатечки – в журналист, който неуморно ще търси истината за Фамилията. Според обещанията на продуцентите, сериалът ще е с шокиращ сюжет, който постоянно ще ни държи в напрежение.
Определено очаквам с нетърпение и този проект на бТВ. Те доказаха, че искат и могат да инвестират милиони за мащабни продукции като „Стъклен Дом“ и „Седем часа разлика“. Изключително висока класа демонстрират и с тийнейджърския сериал „Революция Z“, от който се роди и реална музикална група, продуцирана от телевизията. Убеден съм, че и „Фамилията“ ще е на същото, ако не и по високо ниво, но сюжетът ще бъде по- като за нас – възрастните, и ще разказва в голяма степен за прехода – времето, от което нашето поколение трябва да се срамуваме. Радвам се, че за подобни български продукции вече има финансиране, а и професионалисти на световно ниво, които да ги осъществяват. Надявам се, че инвестициите в българското телевизионно кино ще продължават да се увеличват и от гледна точка на това подкрепям бТВ в борбата й с некоректните сателитни оператори, които не отчитат честно абонатите си, а от там и не изплащат дължимата част от печалбата на телевизията. Този проблем трябва да се реши по-скоро, понеже вече се видя, че повече приходи за телевизията, означават повече и по-качествени български продукции за зрителя.
Интелигенцията ни май се провали
Тия дни, мисля в „Панорама”, което предаване, само да вметна, след махането на Гарелов не е същото, гледах интервю с един от добрите съвременни български писатели Георги Господинов. Добре пише, интересно говори – един интелигентен, начетен и талантлив млад български творец. Част от това, което днес е българската интелигенция. Естествена тема на разговора в тия размирни за България дни бяха протестите, които от седмици бушуват по българските улици. И в края на интервюто Господинов някак маркира ролята, която играе днес българската интелигенция – с това, което създава като творчески продукт, да утешава, да ни пренася в един по-хубав свят, да ни дава една друга реалност. Може би като представител на едно ново и модерно творческо поколение, което вече е част от света, Георги Господинов съвсем логично свързва ролята и функцията на изкуството и на творците само в тия тесни и ограничени рамки. За мен обаче тази неактивна позиция, която са заели повечето ни творци днес, е провал на българската интелигенция. Подчертавам на българската. Защото историята и на културата, и на литературата ни от самото начало е тръгнала така, че те винаги са били в много тясна връзка с обществено-политическия живот на страната ни, да не кажем даже, че го е водили. Със сигурност днес времената са други. Със сигурност правилата и в изкуството се променят. Но ако приемем, че както в природата, така и в изкуството нищо не идва на празно място. Може ли Георги Господинов, когото между другото много харесвам, да каже, че с тази си позиция за ролята на българските творци с творчеството и най-вече с позицията си надгражда над това, което са направили творците на Българското възраждане и тези след тях?!