Технологичният напредък дава възможност на все повече служители да работят дистанционно от вкъщи. Идеята за работа от уюта на дома на мен лично ми допада и се радвам, че светът е стигнал до такова ниво на развитие, в което това вече е възможно да се случи. И все пак си има някои тънкости, които трябва да се научат при преминаването на работа от офис към работа от вкъщи, свързани с начина на общуване, с разпределяне на времето и с продуктивността. Някои работодатели оставят служителите си сами да открият всички тези неща чрез добре известният ни метод „проба-грешка“, други избират максимално да регулират този процес, за да го улеснят, което е по-правилният подход.
Ако си част от виртуален екип, което ще рече, че колегите ти са пръснати по цял свят, комуникацията става доста тромаво и се проточва във времето. Вербалното общуване при всички случаи е най-ефективно, но често служителите разчитат на имейли или фирмени чатове, за да си предават информация и да съгласуват процеси, понеже така е прието в компанията, за която работят. Всъщност добре би било да се разработи политика, при която към проблеми от различно естество се подхожда по определен начин, т.е. едни ситуации се разрешават с разговор, а други с писане на съобщения или имейли.
Друг проблем за служителите, които работят от вкъщи, е, че те чувстват, че постоянно трябва да са на разположение дори когато са с няколко дни напред с работата. Случва се човек да има по-продуктивни периоди, в които да свърши много работа и да напредне значително с възложените задачи. Тук е добре работодателят да определи дали ще заплаща за обем свършена работа или за изработени часове. Ако пък се избере вторият вариант, трябва да се има предвид как ще се отчитат тези часове. Логването във фирмена система е добър вариант. Редно е и служителят да получи фирмен лаптоп.
Предполагам, че има и други неизяснени параметри на дистанционната работа, за които в момента не се сещам, но ако на вас ви изникне нещо, чувствайте се свободни да го споделите в коментар.