By vdechev Самотата вече не е просто човешка драма, а тежка икономическа диагноза. Eurostat отчете милиарди евро загуби заради липсата на връзки – и това не са само пари за лекарства и психолози. Това са пропуснати работни часове, разбити екипи и цели икономики, които не могат да дишат. Като човек, който всеки ден гледа баланса си, не мога да не видя същата криза и в личните отношения. Днес близостта е най-рисковият актив на пазара.
Имаше време, когато правилата бяха ясни. Имаше някаква цена на ангажимента, която не се променяше всяка седмица според нов алгоритъм. Имаше стандарт, тежест, дори определен лимит на свободната търговия. Днес партньорството прилича на гиг икономика. Хората търсят фрилансъри за близост – да свършат конкретна работа за кратко време, без дългосрочни задължения и без да инвестират в общ живот.
Разликата между София и Пловдив и Западна Европа е огромна. У нас отношенията още носят тежестта на нерегулирана поддръжка. Вложението на енергия е необработено, без ясни граници и винаги излиза солено. Когато влизаш в сериозна връзка тук, не купуваш готов продукт, а започваш сложен процес на рентабилизация. В Западна Европа, от друга страна, отношенията са по-структурирани, почти като договори за обслужване. Има ясна дефиниция какво се очаква, но в процеса се губи онова сурово, което прави връзката устойчива.
Дигитализацията на сватосването превърна придобиването на партньор в абсурдно скъпо начинание. Преди знаеше почти всичко за човека от средата му – училище, семейство, приятели. Днес минаваш през безкрайни проверки на качеството, които в крайна сметка са само повърхностни. Свайпването е най-лошият начин да търсиш – то е базирано на визуална емоция, а не на истинска стойност. Това създава илюзия за безкраен избор, но всъщност само надува очакванията. Колкото повече варианти имаш, толкова по-малко цениш всеки от тях.
Като предприемач знам, че най-лошото е висок разход и ниска възвръщаемост. В модерните отношения разходът – време, нерви, енергия – е на исторически максимум, а възвръщаемостта – сигурност, дългосрочен мир, обща цел – е в рецесия. Старите правила даваха предвидимост. Знаеше, че ако вложиш усилия в доверие, няма да бъде прекъснато с едно кликване заради нов, по-бляскав профил. Сега всеки е готов да прекрати сделката при първия признак на затруднение.
Не става дума за носталгия по по-прости времена. Това е прагматичен анализ на пазарна промяна. Преминахме от икономика на дългосрочни активи към икономика на спекулативни сделки. Ако продължаваме да гледаме на партньора като на краткосрочна инвестиция, не бива да се чудим защо портфолиото ни от лично щастие изглежда празно и несигурно.
Пазарът е пренаситен с оферти, но няма достатъчно капитал, за да поддържа реална стойност.