На фокус

Подаръците от мъжа показват какъв е (част 2)

Нещата, които мъжете подаряват, издавали неговата същност. Започнах с една част в предния си блог, където може да проверите романтик, практичен или мъж-мечта сте вие. Сега продължавам с останалите категории. Ще се радвам да ми споделите дали някое от твърденията се отнася и до вас.

Безразличният мъж би подарил химикалка или пък кутия бонбони, закупени в последния момент. Или иначе казано – „отбива номера“. Не че не обича вече половинката си, просто е попаднал в капана на дългогодишна изчерпана връзка, лишена от емоции. А когато не е воден от плам и страст, този мъж често забравя въобще, че предстои или има някакъв празник.

Традиционалистът си пада по класическите неща. Този мъж ще избере за подарък каничка за кафе, чаша за чай или цвете в саксия. Той иска да зарадва човека до себе си с хубав подарък, но често е воден от страх да не сбърка или да не се изложи с избора си, затова залага на класически неща. Ако все пак някога реши да излезе от зоната на комфорт, то със сигурност би се допитал за съвет от някой друг.

Пестеливият мъж пести от всичко, най-вече от подаръци, без значение за кого са. За него това е излишен разход, от който ако има как би се отървал без угризения. Не е задължително той да е ограничен финансово, просто се страхува да не стане такъв. Такъв мъж е способен да избере нещо от магазините всичко по левче, да мине метър с една картичка и цвете, откъснато от някоя градина или дори да преподари някоя своя вещ.

Е, припознахте ли се в някой от типажите?

На фокус

Подаръците от мъжа показват какъв е (част 1)

На прага сме на коледните и новогодишните празници и всички тръпнем в очакване на това какво ще получим от половинката си. Като че ли мъжете не сме толкова емоционални както дамите и често дълго се колебаем какъв подарък да изберем. Понякога уцелваме десетката, а понякога купуваме нещо, с което си навличаме гнева на нашата изгора.

Наскоро попаднах на едно проучване, което показва какъв тип мъж сме според подаръците, които избираме. Нека го видим и всеки сам да определи, а ако иска и да сподели, към коя група спада.

По горе вече споменах за неправилните покупки. Към тях спадат миксер, тиган, микровълнова фурна и други домакински уреди и артикули. Те не са особено желани от дамите, особено ако празнувате годишнина или празника на влюбените. Такива подаръци най-често избират мъжете, които са практични. Те смятат, че всяко подарено нещо трябва да влезе в употреба, защото другото са пари на вятъра. Практичните мъже възприемат себе си като сериозни, прагматични и разумни. Те залагат повече на полезното, не на емоционалното. Не пестят пари и не са стиснати, просто имат свое виждане за перфектния подарък.

Червени рози, плюшена играчка, бижута или романтична почивка за двама. Това са изборите на мъжете-романтици. Те карат дамата на сърцето си да се чувства специална и обичана и с повод и без. При тях дори Коледа или една обикновена събота вечер може да се превърне в по-голям празник и от Свети Валентин.

Коприненият шал на холивудска звезда или онзи музикален албум, който никъде не се намира – това са част от нещата, които мъжът-мечта винаги открива и подарява. Не само на любимата жена, но и на съседката, колежката или сестра си. Не е задължително да е влюбен дори, той просто е мил, изслушва и знае какво иска човекът отсреща и го прави. Мечта.

На фокус

Да си направим фенери

Играта на меки светлини и цветове, които излъчват хартиените фенери допринасят за уюта на всеки дом и създават невероятно настроение. В есенния сезон пък няма нищо по-красиво от домашно сътворен фенер, аранжиран с цветни листа.

Знаете ли как да си приготвите такъв обаче? В интернет има много сайтове и видео клипове, показващи бързи и лесни начини. Аз също открих един, който ще ви споделя накратко и надявам се – бъда полезен.

Трябват ви две обикновени цилиндрични чаши, които можете да поставите една в друга. В специализираните магазини можете да получите евтини комплекти с различни размери. А практичните чаши могат да се използват впоследствие като обикновени свещници или пък за вази.

Първо премерете височината на чашите и изрежете парчета от цветна хартията със същата височина и близо сантиметър по-широки. След това отрежете малко парче двойно залепващо тиксо и поставете внимателно хартията върху чашата, като прихлупвате двата края.

Отрежете къс картон, който да бъде с около 2 см по-дълъг и с 1см по-широк от чашата. Прегънете го по дължина и започвайки от сгъвката, направете разрези през 1 см.

Картона трябва да го разгърнете и да залепите тиксото от горе и от долу. Също и по дължината на една от късите му страни. След това обгърнете чашата, като изравните краищата на картона с ръба на чашата и го залепете. Остава само да залепите свещички и да ги поставите вътре.

Най-хубавата част е събирането на есенни листа, които можете да залепите върху картона и да си създадете уют и топлина през есенните вечери.

На фокус

Характерно за творческите личности

Творческите хора просто са различни. В тях има нещо очарователно, почти магично, чрез което успяват да видят света от друга гледна точка. Нещата, които правят и решенията, които вземат, не са продиктувани от логика, а от усет и доза креативност. Дали това е дарба, която всеки би искал да притежава, как мислите?

Креативните хора могат да разгърнат потенциала си във всяка област. Припомнете си гении като Вивалди и Моцарт, или пък Тесла, променил историята в научните среди. Сигурно имате приятел, който обича да рисува, или познат, който свири прекрасно на пиано. А може би самите вие притежавате качествата, характерни за творческите личности.

Според позитивната психология могат да се разглеждат над 20 силни страни, които са отличителни за креативните хора, но аз избрах да ви разкажа за най-основните, поне според мен. Нека ги видим:

Активен ум
Творческите хора имат постоянна жажда за учене, за опознаване и откриване на нови неща. Умът им работи активно на различни честоти. Отдават се на мечти, а когато се отнесат в своя собствен свят, стават по-способни да изпълняват задачите си.

Откровени и честни
Доста често срещана характеристика при тези хора е тяхната честност и откровеност. Те не се страхуват да изразят мнението си открито или да предложат нестандартен подход в работата или личния си живот. За съжаление, доста често остават неразбрани или дори са сочени за странни, само защото са различни.

Разсеяни
Често се смята, че творчеството е свързано с моменти на вдъхновение, муза или късмет. Истината е, че креативните хора често имат проблеми с концентрирането върху сериозни задачи, тъй като съзнанието им непрекъснато се рее. В същото време е много трудно да се отклони вниманието им от това, което наистина ги е заинтригувало и те отдават цялата си енергия върху обекта на интереса им.

Емоционални са
Тяхната силна връзка с емоциите и добре развитата емоционална интелигентност предизвикват чести промени в настроението и ги правят склонни към интровертност и социална изолация.

Те са наблюдателни
Творческите хора не спират да разпитват света около себе си и затова използват широкия си спектър от способности за наблюдение и анализ. Те не приемат нещата такива, каквито са. Дори и най-простите неща анализират, търсят причина за тях и ако тя не е задоволителна, задават всички въпроси, които им се струват подходящи, за да задоволят любопитството си.

На фокус

Ах, тези сутрини

Първо алармата, после кафето, докато „сърфираме“ из социалните мрежи. Процесът е сходен и добре познат на всички ни. Най-трудната част обаче се оказва самото ставане. Ето защо реших да ви споделя няколко мои хитринки, с които се справям по-лесно сутрин и които могат да бъдат от полза и за вас.

Първото правило, което никога не нарушавам, е да не натискам отлагане на алармата. Колкото и да е трудно понякога и колкото и да ми се иска да си подаря още няколко минути блаженство, знам, че това действие е рисково. Ето защо ставам веднага след първото звънене. За да съм сигурен, че го направя, просто оставям телефона си на разстояние, така че да ми се наложи да се вдигна от леглото и да го изключа. И първата стъпка е направена.

Следва задължителният сутрешен душ. Аз предпочитам по-хладка вода, защото така по-бързо се ободрявам и разсънявам.

Разбира се, не пропускам и чашата горещо кафе. Има много противоречиви мнения по темата дали е полезно да консумираме напитката рано сутрин или трябва да изчакаме. Аз смятам, че е въпрос на избор и усещане. На мен лично ми влияе добре и ѝ се наслаждавам до последната капка. Но комбинирам кафето си с чаша топла вода и резен лимон. Знам, че през нощта организмът ни се дехидратира, затова е важно да пием вода след сън.
Така си набавяме нужното гориво, забързваме метаболизма си и повишаваме настроението си. Доказано е.

Накрая, но не последно място по важност, не излизам от вкъщи без да закуся. Най-често залагам на протеини, за да се заредя допълнително с енергия, а и така запазвам ситостта си до времето за обяд.

Вие имате ли си сутрешни ритуали? Ще се радвам да споделите.

На фокус

Дежавю – игра на мозъка или?

Дежавю е странно състояние на мозъка, което всеки е преживявал поне веднъж. Това е чувстово, когато се намираме в дадена ситуация и ни се стори, че и преди сме били в нея. Може да се изрази и в много различни аспекти – да си мсилим, че познаваме човек, който виждаме за първи път, да чуем песен за първи път и да сме убедени, че я знаем, да бъдем някъде за първи път, а да имаме странното усещане, че сме посещавали мястото и преди. В общи линии, това, може би, е най-сранното явление, което човек би могъл да усети. А ето и няколко факта за дежавюто.

Дежавю изпитват многократно около 70% от населението по света. То се случва спонтанно и не е провокирано от някакво събитие. Протича бързо, трае буквално няколко секунди и няма физически характеристики.

Това състояние все още се явява като мистерия за учените, защото не е изучено напълно. Съществуват обаче няколко теории, според които дежавю се появява вследствие на допамина и рязката промяна в нивата му, затова и младите хора го изпитват по-често.

Резултатите от някои изследвания пък сочат, че дежавю при здрави хора е просто информация, заобиколила кратковременната ни памет и директно настанила се в дългосрочната.

Друга известна теория казва, че дежавюто е аспект на така нареченото шесто чувство. Статусът в обществото също играе роля при преживяването на дежавю, по-образованите и весокопоставени хора, по-рядко изпитват дежавю.

Ако трябва да пренебрегнем науката и да обърнем поглед към по-абстрактни предположения, то има обяснение, че дежавю е опит, получен от паралелна вселена. Или иначе казано – тълкуване, че има нарушение в заобикалящата ни реалност.

Вие изпитвали ли сте това странно състояние на ума и какво е мнението ви по въпроса?

На фокус

Офроуд из Родопите

Планината на Орфей винаги ме е привличала с красотата, величието и мистицизма си. Затова се старая всяка година да посещавам поне по една от забележителностите ѝ. Така „запалих“ и мои приятели по тази ми страст и миналото лято посетихме панорамната площадка „Орлово око“. Бяхме слушали много за нея, а и отзивите бяха все положителни.

Уговорихме се за един свободен уикенд и тръгнахме в ранната съботна утрин. Пристигнахме малко преди обяд и спряхме в живописното родопско селце Ягодина. Бяхме проучили, че от там тръгват джипове с туристи до „Орлово око“. Изискваше се специален транспорт, тъй като пътят беше каменист и труднодостъпен.

Джиповете взимаха хората от централната част на селото, като в един се побираха до 6 човека. Качвайки се във високопроходимия автомобил, изобщо не подозирахме каква порция адреналин ни очаква. Извадихме късмет с шофьора, който се оказа и местна легенда. Представи се като Мечо. Щом разбра, че се качваме за първи път, реши да ни подари незабравимо изживяване.

С мръсна газ и по различен и разнообразен офроуд терен поехме към заветната дестинация. Въпреки че пътят до площадката е изключително живописен и екстремен, кефът дойде от превоза. Колкото по-големи и трудни препядствия преодоляваше, толкова повече се покачваше адреналинът и еуфорията ни. Може би за първи път от много време насам се усетих свободен и безгрижен. Чувството не мога да опиша с думи, защото каквото и да кажа ще бъде малко, а и смятам, че всеки сам са себе си трябва да го усети и изживее.

Така че, ако нямате още планове за уикенда и сте любители на силните усещания, това е вашата дестинация. Гледката от върха е магическа и носи усещането, че целите Родопи са в краката ви.

На фокус

Да си в драконова лодка

Днес в блога си искам да ви разкажа за една история от последните дни и за първото ми качване в кану. Всичко започна от планирания ни уикенд в Пловдив с приятелски семейства. Знаете как се организират подобни трипове – избор на хотел, ресторанти, забележителности.

Аз обаче реших да изненадам всички и в програмата да добавя нещо по-екстремно – драконови лодки. Ако не сте чували, това е атракция на Гребния канал в Пловдив. Може да се заяви предварително, като една лодка побира 10 души. Тъй като аз си падам по надпреварите резервирах две такива лодки. Прецених, че по този начин ще ни се вдигне още повече адреналина и състезателния дух.

Когато споделих идеята на приятелите си, всички направо полудяха от радост. С голям ентусиазъм се отправихме към канала. Там ни посрещнаха изключително любезни хора, обясниха ни как трябва да застанем, как да гребем, как да поддържаме синхрон. За наше улеснение в лодките имаше и професионални гребци, както и „барабанчици“ (така им казвам аз), които ни даваха ритъм. Емоцията от първото загребване и самото разклащане, движението на лодката– наистина е много приятно.

Застанахме на стартовата линия, обявиха начало и надпреварата за нас започна. С много усилия успяхме да преминем едва половината от канала – около 1 км. Първият път победи нашата лодка, а второто състезание през останалия километър, победиха другите. Честно да ви кажа, после едвам се върнахме с бавно гребане до началната позиция. След това ръцете ни трепериха, но цялостното усещане беше много вълнуващо.

Препоръчвам го на всички вас. Задължително отделете средства и време за нови изживявания. Предполагам, че може би вече сте били в Пловдив, но го вижте и от друг ъгъл, впуснете се в атмосферата и преживяванията, които може да ви даде. Струва си.

На фокус

Силни приятелства

Приятел – една от най-силните думи на света. А хората, които ѝ вдъхват смисъл, са истинско богатство. Точно затова всеки един от нас трябва да разполага поне с един добър приятел, който да ни покаже и другата страна на живота. Кога и как обаче се създават истински силните приятелски взаимоотношения?

Някои казват, че се изграждат от детството, други – от гимназията, трети – от университета, а четвърти – случайно. Иска ми се да премина през всеки един етап, защото съм сигурен, че разполагаме ако не с четирите типа, то поне с един от тях.

Да израснеш с някого, буквално и преносно, от дете е сигурен начин да сте научили много един за друг. Тук не говорим единствено за опознаване на характер, но за сблъсък с житейски и всякакви други ситуации. Оказаната помощ в трудни или динамични моменти е гарант, че сме изградили силна връзка с приятеля си. Именно затова, когато вече станем „големи“, разчитаме на тази безрезервна подкрепа и знаем, че няма и никога няма да има задни мисли.

Подобен е и случаят с приятелствата, създадени в училище. Странно ми бе, когато чух класния си ръководител от гимназията да казва, че контактите, които си изградим сега, остават за цял живот. С годините осъзнах, че това наистина е така, защото и тук имаме непринудеността на взаимоотношенията. Човекът комуникира с теб заради самия теб, а не заради други облаги. Тук времето след завършването лесно изпитва приятелствата ни.

Когато обаче достигнем ниво университет и кариерно развитие, нещата стават малко по-различни. В подобна учебна среда се срещаме с хора със сходни на нашите интереси и е лесно да създадем връзка помежду си. Чрез един канал много бързо влизаме в други и постепенно ставаме част от живота на другия. Само трябва да се пазим да не бъдем използвани в името на някаква облага.

Последният тип са случайно създадените приятелства. Те могат да възникнат по всяко време и повод. Така например аз се запознах с продавача на магазинчето до нас. Всяка сутрин разменяхме по няколко приказки и постепенно намерихме много общи теми на разговор. Сега вече излизаме заедно, имаме общи спомени и дори празнуваме заедно поводите си.

След всички написани редове достигам до извода, че всяко приятелство е силно. Дори няма значение как е създадено, важното е то да бъде истинско. А разбираме дали наистина е такова само с времето и изминалите ситуации.

На фокус

Философията на живота

Доскоро вярвах, че човек върви напред чрез успехите си в работата, защото професията е част от самите нас. Казват, че сме късметлии, ако обичаме това, което вършим. Ако е обратното, то значи пилеем цялото си полезно време за деня на място, на което не искаме да бъдем.

Мога да нарека себе си късметлия с професията, работната среда, колектива, в който съм. Възприемах работата си като хоби и в един момент ежедневието ми се превърна в абсолютно еднообразно. Не знаех как бях стигнал дотук, но определено не се чувствах удовлетворен. Не ме разбирайте погрешно, в професионално направление изпитвам пълно задоволство, но сякаш нещо ми липсваше и бе време за промяна.

Ето и в какво се състои трансформацията ми. Всеки ден след като приключих задълженията си във фирмата, провокирах себе си с предизвикателство. Първоначално започнах да променям маршрута до вкъщи – една улица встрани, друг булевард, тотално различни пътища. После промених крайната си точка и вместо да се прибера директно у дома, отивах в друг квартал, до апартамента на мой приятел или до дома на родителите ми.

От тези малки крачки се амбицирах и направих по-големи стъпки напред. Време бе да придобия нови умения. Записах се на курс по готварство за начинаещи. Последваха уроци по рисуване, посещение на групови и фитнес тренировки, закупуване и каране на велосипед, уикенди в планината и из страната. Сега обмислям скачане с парашут или бънджи…

След всички тези екстремни за мен изживявания достигнах и до съвсем нова философия за живота, или поне за моя живот. Необходимо е да се занимаваш с колко се може повече разнообразни дейности, защото така откриваш нови способности. Да, работата трябва да е удоволствие, но не и хоби, защото те въвлича в еднообразие. Все пак, когато правим повече неща, които ни носят наслада, се чувстваме по-щастливи и опитваме от всички прекрасни благини на земята!

На фокус

Първа среща

Когато говорим за първа среща било то в любовен, работна или от каквото и да е друго естество, е важно какво първо впечатление ще направите на събеседника си. За съжалени, не може да го промените и в каквато светлина ви видят първият път, такава ще я запазят завинаги.

Ако някои срещи като например интервю за работа или уговорена предварително с приятели и познати можете да предвидите, то има и други първи срещи, които не знаете точно в кой момент се случат. Затова първото и най-важно условие е да се погрижите да изглеждате винаги добре. Тук става въпрос единствено за това да сте с шикозни дрехи, добра прическа и сияйно лице, а по-скоро да не позволявате на проблемите от деня да вземат превес и да помрачат настроението ви. Всеки иска да се среща с позитивни хора, които ще го накарат да се усмихне. Бъдете от тях, бъдете щастливи и излъчвайте радост. Ако се усмихвате искрено и постоянно, бъдете сигурни, че никой няма да забележи как сте облечени, дали имате петно на ризата или сте с разрошена коса.

Но когато трябва да представите себе си, определен продукт или фирмата, в която работите, тогава е необходимо да се постараете малко повече. Разбира се, че приятно да излъчвате жизнерадост, но тя не трябва да е прекалена, за да не изглежда налудничаво. За бизнес срещата си подберете облекло, което да отговаря на целта на мийтинга. Не забравяйте да изгладите прилежно дрехите си и да сте сигурни, че изглеждате спретнато. Обърнете специално внимание на ръцете си – ноктите да се добре почистени, оформени и изрязани, а кожата – нежна и приятна на допир. Погрижете се усмивката ви да е сияйна, да сте почистили зъбите си и да сте освежили дъха си. След това разгърнете пълния си потенциал и използвайте думите, за да омаете събеседниците си.

Всяка първа среща е ново начало, постарайте се да започвате силно, обещаващо и щастливо!

На фокус

Силата на усмивката

Ако поставим бебе пред двама души, като единият му се усмихва, а другият – не, то детето винаги ще се обърне към първия. Причината е, че усмивката е като социален магнит – привлича хората, скъсява дистанции и ни прави по-позитивни.

Когато говорим за силата на усмивката, не бива да забравяме, че имаме предвид истинската, искрената, непринудената. Именно заради тях осъзнаваме, че усмивката има много повече предимства, отколкото бихме могли да си представим.

Знаете ли, че хората се усмихват средно около 60 пъти на ден? В специални случаи, когато сме заобиколени от близки и любими хора, вероятно ще показваме радостта си още повече. Този жест е не само най-доброто оръжие за представяне пред света, но и фантастичен начин да се почувстваме по-добре в кожата си и да озарим с прекрасна енергия деня на тези около нас. А кой не обича да бъде посрещнат с усмивка?

Веселото и сияйно лице на друг човек, който показва цялата си прелест и всичките си зъби, ни кара да се чувстваме по-добре. Според различни проучвания, когато съзрем усмивката на някой човек, това моментално активира нашите сетива и ни стимулира да му отвърнем по същия начин. Ето защо е толкова важно хората, които преминават през по-тежки етапи от своя живот, да бъдат в компанията на непринудено усмихнати и любезен личности.

Любопитно е , че ние сме родени усмихнати. 3D ултразвукови технологии показват, че тъй като сме фетуси, ние се усмихваме докато се развиваме в утробата. Когато се раждаме, продължаваме да го правим, особено докато спим.

Формулата за щастлив, дълъг и изпълнен с приятни емоции живот, е да се усмихваме и да помогнем на другите около нас да го правят.