Гордост и предрасъдъци

Аз съм човек, който обича изгодните оферти, от малък съм научен да ценя парите и от малък знам тяхната стойност. Не ме е срам да използвам платформи за изгодни оферти във всяка една сфера.

Преди време имах един случай, бях с приятели на море. Те предложиха вместо да се храним по заведения да си носим някакви хранителни продукти и да си готвим, хем по-вкусно, хем по-евтино. По принцип е така, но аз съм от хората, които не обичат да ходят на почивка и да мисли за хранене, а и не обичам да нося храниелни продукти. Все пак и на морето има магазини, може да е с 1 лев по-скъпо, но предпочитам да пазарувам, вместо да си мъкна краставиците и доматите или бурканите с лютеница. Не си мислете, че съм някой паралия, както казах пестелив човек съм. Затова предложих друг вариант, да си закупуваме ваучери за храна от платформите, много често съм го правил и рядко съм оставал разочарован, а и ако нещо не е вкусно, винаги може да споделиш мнение. Но моите прятели казаха, че щяло да ги бъде срам да се хранят по заведения с ваучери. Аз честно казано бях много озадачен. Как ще те е срам от нещо подобно, а няма да те е срам да ходиш на море с бурканите? Българина е доста странно същество, в стремежа си да покаже, че е повече от всички сам се излага. Лично аз много пъти съм се възползвал от подобни оферти, не само за храна, но и за почивка и честно да си призная ще продължавам да го правя без да ме е срам. Дори за рождения ден на майка ми използвах една оферта и ги изпратих на СПА уикенд с баща ми, а изхранването беше All Inclusive. Спестих около 100 лева, а родителите ми бяха повече от доволни и щастливи. Не виждам какъв е проблема, нито персонала се е държал по-лошо заради това, че си с ваучер с намаление, нито стаята е по-лоша. А най-интересното е че тези мои приятели иначе не се срамуват да пазаруват в магазина с ваучери за храна.

А вие бихте ли се срмували да използвате ваучери за намаление за вашата почивка или вечеря?

Да продължиш, въпреки всичко

В 21 век с напредването на технологиите и напредъка в научните изследвания има и все повече болести и аномалии сред хората и природата.

Има една болест, която не е чак толкова разпространена или по-скоро не е чак толкова популярна и хората всъщност не знаят, в какво се израява тя. Става въпрос за множествената склероза. Всъщност това е доста коварно заболяване, което и до ден днеше не съм сигурен дали има лечение. Причината за да подхвана тази не особено приятна тема е актрисата Селма Блеър, която се осмели да разкаже и да се покаже пред аудиторията, въпреки че страда от множествена склероза. На парти на Vanity Fair тя беше блечена с разкошна рокля, самата тя изглеждаше безупречно, помагайки си с бастун за да премине по червения килим. С появата си на Оскарите тя показа, че е по-силна от всякога и целта й е да даде надежда и на други диагностицирани с тази болест. Селма Блеър не се престртува и признава, че е била ужасена и съкрушена след като е разбрала диагнозата си, но се е научила да я приема и не се предава, най-малкото заради сина си.

Дано наистина даде кураж на другите хора, които страдат от тази болест и дано един ден има адекватно лечение за нея. Ако не да я излекува, то поне да може да се спре развитието й.

Чети и ще спечелиш

Книгите са моя най-добър приятел. За съжаление напоследък намирам трудно време за тях, но все пак се старая да не се забравим.

Чувствата, които ти носи една хубава книга и емоциите от прочетеното не може да ти донесе нито най-добрия филм, нито най-страхотната пиеса. Харесва ми че мога сам да си представям героите и пейзажите. Винаги крайно се разочаровам, когато екранизират някоя книга, защото в повечето случаи нито подбора на актьори е добър, нито историята е представена по най-вълнуващия начин. Попаднах на една статия за бизнесменът Евгений Черняк, който стимулира служителите си за всяка прочетена книга. Ех, ако можех да работя за него… Той е на чело на алкохолен холдинг и бизнесът му е много успешен. Още от казармените години се е зародила любовта му книгите. Той смята, че книгата променя човека. Смята , че чрез книгите може да се сплоти колектива, защото започват да обсъждат сходни теми. Неговата странна форма на поощрение представлява изпит бърху дадена книга от неговия специален списък. Той си създава списък от около 30 любими заглавия, които всеки служител трябва да прочете, за да премине изпита. Впечетли ме не само това, но и факта, че се вози в метрото, няма секретарки, а когато трябва да пътува, сам си запазва самолетен билет и хотел. Изключително земен и истински човек, поне така е представен в публичното пространство.

А на вас допада ли ви идеята да ви изпитат на дадена книга, за да ви увеичат заплатата?

Доведените родители

В днешно време стана по-модерно да се развеждаш, отколкото да се бракосъчетаваш. Тъжно, но факт. Според статистиките България е с най-малко сключени бракове в ЕС.

Разбира се, много от хората предпочитат живот на семейни начала, което не прави семейството им по-млако семейство, все пак един подпис не е решеващ за успеха на едно съвместно бъдеще. Какво става обаче, когато се появят децата, а съжителството не върви и се стигне до раздяла или развод? Всеки възрастен има право да продължи напред и да се среща с нови хора. Попаднах на една изповед на една дама, която се развежда със съпруга си, който от своя страна обаче има нова жена в живота си, която е изключително привързана към децата им и го показва чрез снимки в социалните мрежи от техни съвместни почивки. Как би реагирала една жена като види нещо подобно, първоначално моята героиня е плакала, самосъжалявала се е, но достига до едно заключение. Тя се чувства късметлийка, че новата жена в живота на децата й всъщност много ги обича и ги обгрижва. А това я кара да постави тяхното щастие пред егото й. Предполагам, че й е коствало много време да преодолее чувството на собственост към децата, все пак тя ги дарява с живот, отглежда ги, бди над тях когато са болни. Но идва момента, в който осъзнава, че те всъщност са си индивидуални личности и ние нямаме никакви собственически права над тях и това, че новата приятелка на баща им ги обича, а майка им няма нищо против това, може само да ги направи по-любвеобвилни, грижовни и мъдри. Ясно е че се зисква много житейска мъдрост от родителите, за да постигнат тази хармония в отношенията си и да преглътнат егото и егоцентризма си. Но тази дама показва, че това е по-добрия начин от самосъжалението и дългите безсънни нощи подкрепени с много сълзи.

Отстрани винаги изглежда по-лесно, решаването на даден проблем, но наистина не трябва да забравяме, че децата са най-важни и първо трябва да мислим за тях и на последно за нас и разбитите ни илюзии. Децата ни нямат вина за нашите грешки и постъпки.

ЕОС Матрикс – един неочакван приятел

Днес ще ви разкажа за моята среща с колекторска агенция ЕОС Матрикс – помощта, която получих от тях беше колкото наложителна, толкова и полезна, а изводите от тази ситуация – за цял живот.

Зимата получих страхотна оферта от мои приятели да ходим да караме ски и сноуборд в Швейцария. Разбира се предложението беше повече от примамливо, но средства за това пътуване и тази зимна почивка нямах достатъчно. За да успея да отида с приятелите си обаче, аз реших, че ще е добра идея да изтегля един бърз потребителски кредит. Така и направих. Отидох с приятелите и прекарахме наистина невероятна почивка на Швейцарските Алпи. Време, което никога няма да забравя и за което ще се сещам винаги с усмивка.

Завръщането в действителността беше учудващо бързо. Ежедневието ме обгърна и всичко започна да се случва по нормалния и установен ритъм, който имах и до този момент. Но проблемът ми беше, че не трябваше да продължавам да харча по начина, по който съм си свикнал до този момент, защото имах кредит за изплащане. Първите месеци успявах да се справя по някакъв начин, като си мислех, че по-нататък ще съумея да разпределям средствата си по-добре и да покривам вноските, без това да ми се отразява осезаемо на начина на живот. Еми, не се получи. Колкото повече време минаваше, толкова повече се забавях с вноските. Парите не ми стигаха, а аз и не се стараех да направя някакви драстични промени в начина си на живот. Не защото не исках да го направя, а по-скоро защото не знаех как. Но това, разбира се, осъзнах след като вече бях потърсен от колекторска компания ЕОС Матрикс.

Времето си минаваше и аз все повече закъснявах с плащането на вноската. До момента, в който пропуснах няколко плащания, защото ми излезе сериозен непредвиден разход. И така напълно логичното продължение на тази история е, че от колекторска агенция ЕОС Матрикс ме потърсиха, за да ме уведомят, че те са новия кредитор на моето задължение.

Малко се притесних. Всички сме чували за славата на колекторските агенции, но разберете лекото ми учудване и облекчение, когато служителката по събиране на вземанията всъщност се поинтерсува как е възникнало забавянето на вноските ми и защо се е стигнало дотук. Обясних ѝ положението, а тя ме изслуша търпеливо. След като изясни всички подробности около причината за забавянето, дохода, с който разполагам на месец и размера на вноската, която трябва да покривам, тя ми изготви разплащателен план, благодарение на което до няколко месеца аз успешно се справих със задължението си.

Както казах и по-рано – не че не исках да свия разходите си и да управлявам по-добре личния си бюджет, но явно просто не знаех как да го направя. А съответната служителка в ЕОС Матрикс беше изключителен професионалист, личеше си, че има опит и бързо се ориентира в моята ситуация. Поуките, които си извадих след тази сериозна ситуация, ще ми останат за цял живот. Все пак, никой не се е родил научен.