By vdechev 
Чух една позната да обяснява как търси „съвместим“ човек, който да споделя нейните ценности, хобита и дори политически убеждения. Звучеше ми като изповед за самота, скрита зад екран. С едно движение на пръста тя отхвърляше човек, само защото не отговаря на изискванията ѝ за „правилния“.
Преди хората нямаха избор – живееха близо, срещаха се случайно и градяха връзки. Днес имаме илюзията за контрол. Вярваме, че ако намерим някого „съвместим“ с нашия вътрешен софтуер, ще избегнем всяка болка. Но това е заблуда. Колкото по-високи са критериите, толкова по-малко близост има. Оглеждаме се в огледала, които не могат да ни прегърнат. Търсим безхарактерност, защото истинският характер винаги създава триене. Така оставаме с хиляди „съвместими“ профили и нула реални връзки.
Процесът на филтриране се е превърнал в безкрайна проверка на списъци, вместо в човешко преживяване. В десетилетията наблюдавам едно: спрете да търсите съвпадение и започнете да търсите устойчивост. Не търсете човек, който споделя хобитата ви, а човек с достатъчно здрави ценности, за да оцелее с вашите промени. Здравите отношения не се градят върху съвършенства, а върху зрелостта да превърнеш различията в ресурс, а не в причина за раздяла. Ако чакате някой, който да не ви дразни, ще се озовете сами с празен профил.
Понякога и аз съм го правила това – търся си „перфектния“ човек в приложенията, с който да си пасваме по всичко. Забелязах, че колкото по-високо качвам летвата, толкова по-бързо губя интерес, защото реалният човек зад профила винаги има някакъв малък недостатък. В крайна сметка, истинската близост идва от това да приемеш другия с неговите особености, а не да го мериш по твой списък.
Преди години и аз го правих същото – гледах списък с изисквания и отхвърлях. На практика се лишавах от нормални хора, които просто не отговаряха на предварително зададени стандарти. Реших проблема, като започнах да гледам на първата среща не като на интервю за работа, а като на обикновено запознанство. Сега си позволявам да се запозная с човека, преди да го отпиша.
Пробвал съм и аз това с филтъра за съвместимост. Първо по ценности, после по интереси, после по политически възгледи. Накрая останах с един много изчистен, почти празен списък. Забравих, че хората са хора, а не алгоритми.
Честно казано, тази статия ми помогна да си дам сметка за една грешка, която допусках и аз. Бях се уловил в това безкрайно филтриране и отхвърляне на хора заради дребни несъвпадения. А тя е права – колкото повече филтрираме, толкова по-самотни оставаме. Вече гледам по-различно на нещата и се опитвам да давам шанс и на хората, които не отговарят напълно на моите предварителни очаквания.