By vdechev 
В България, когато стане дума за избори, държавата заприличва на джакпот машина в най-мрачния бар на квартала. Всеки си хвърля стотинките, но реално шансът да уцелиш нещо смислено е по-малък и от шестица в тотото. Уж демокрация, уж избор, а накрая пак познатите физиономии въртят волана на държавната кола. Нарочно не казвам „властта“, защото думата е изтъркана до безобразие. По-точно е „колата“ – тежка, ръждясала, с криви фарове и постоянно забиваща на първа. И всеки, който седне зад волана, я кара все едно е лична собственост, а не обществено превозно средство.
Тази изборна патаклама се повтаря на всеки няколко месеца. Едни влизат, други излизат, но резултатът винаги е един и същ – никой не носи отговорност. Скандали, корупция, схеми – все едно гледаш един и същ филм, само с различни актьори. А народът? Народът е статистистът, който пак и пак седи на студения стол в студиото и пляска, когато му кажат. И си вярва, че този път ще е различно.
Може би трябва да погледнем на политиката не като на свещен дълг, а като на казино. Там също има правила, но всички знаят, че крупието винаги печели. Ако приемем, че държавата е казино, тогава ще разберем защо хората се отказват да гласуват. Защо си губят времето да натискат бутончета, след като резултатът е ясен предварително. Защо си хвърлят парите в слот машина, която никога не изплаща.
Да, звучи цинично. Но понякога истината е по-цинична от всяка сатира. Ако искаме промяна, трябва да спрем да играем. Да не се надяваме на чудеса от политиците. Да започнем да изискваме сметка за всяка стотинка. Да не мълчим, когато ни лъжат. И най-вече – да спрем да вярваме, че някой друг ще оправи държавата вместо нас. Защото в държавата-казино печели само този, който знае правилата и не се страхува да ги нарушава.
Няма как да не се съглася с написаното. Помня как преди години баба ми ми разказваше как е чакала с часове на опашки, за да гласува, с вярата, че нещата ще станат по-добри. Последното, което ми каза преди да почине, беше „всички са еднакви“. Тази „колата“, която върви на първа, май наистина никой не я кара за нас.
Честно казано, много точно сравнение с „джакпот машина“. Аз бих добавил, че държавата не е просто казино, а по-скоро игра, в която правилата се сменят постоянно. Пример за това е как всеки нов парламент или кабинет решава да „оптимизира“ Закона за обществените поръчки, което на практика е просто легализиране на схеми. Накрая все се връщаме към усещането, че сме зрители в един безкраен сериал с едни и същи злодеи.
Разликата е, че държавата не е казино за всички. Има играчи с големи залози, които често печелят. В статията добре е казано за „познатите физиономии“, защото точно те си разпределят печалбите, а останалите хвърляме стотинки за „утеха“. Това е тъжното – не е просто лош късмет, а подредена игра, в която правилата са написани от победителите.
Наистина е така, все едно гледам един и същ филм, само с различни актьори. Помня изборите миналата година, бяхме се надъхали с приятелите ми, че този път ще има промяна, но накрая всичко си дойде на мястото – едни и същи лица, едни и същи приказки. Сякаш никой не се интересува, че сме тези, които им даваме властта, а те после се държат като собственици на казиното.
Харесва ми как е описана „държавната кола“ – ръждясала, с криви фарове и забиваща на първа. Точно така изглеждат нещата, когато се чудим защо пак същите хора са на власт. И най-силно ми направи впечатление сравнението с казиното – много точно казва, че шансът да уцелиш нещо смислено е по-малък и от шестица в тотото.