Сигурно сте чували, че редица жанрове в литературата, а в изкуството разчитат на ефекта на така наречените излъгани очаквания, или иначе казано – през целия ход на произведението те подготвят за една възможна развръзка, а накрая вземе, че стане нещо съвсем друго. Аз още от началото ще ви призная, че няма да пиша за Деня на влюбените, нито за трагичната любов на свети Валентин, нито за това, как съм обикалял по магазините с дни, за да търся подходящата изненада за любимата. Най-малкото, защото не съм от почитателите на този празник. Няма и да ви обяснявам, че 14 февруари е денят, в който се зарязват лозите, Денят на лозаря и хубавото вино, въпреки че на хубавото червено вино съм почитател. Ще ви ховоря за нещо трето, с което този ден е значим. На 14 февруари Българската православна църква чества един църковен празник, свързан с една от най-светлите и значими личности в българската духовна история, един от двамата, поставили началото ни като народ с писменост. На 14 февруари 869 в Рим, където е на посещение при папа Адриан, умира св. Кирил Славянобългарски, известен още като Константин-Кирил Философ, а още по-известен като един от двамата солунски братя. Кирил умира в Рим и е погребан там, в църквата “Свети Климент Римски”, и на 14 февруари Българската православна църква чества празника на успението на св. Кирил Славянобългарски. Не искам да кажа влюбените да не честват Деня на влюбените, не искам да възпирам и любителите на хубавото вино да празнуват на този ден, но ако не друго, на този ден просто може да влезем в уикипедия и да си припомним живота и делото на двамата солунски братя.