Доскоро вярвах, че човек върви напред чрез успехите си в работата, защото професията е част от самите нас. Казват, че сме късметлии, ако обичаме това, което вършим. Ако е обратното, то значи пилеем цялото си полезно време за деня на място, на което не искаме да бъдем.

Мога да нарека себе си късметлия с професията, работната среда, колектива, в който съм. Възприемах работата си като хоби и в един момент ежедневието ми се превърна в абсолютно еднообразно. Не знаех как бях стигнал дотук, но определено не се чувствах удовлетворен. Не ме разбирайте погрешно, в професионално направление изпитвам пълно задоволство, но сякаш нещо ми липсваше и бе време за промяна.

Ето и в какво се състои трансформацията ми. Всеки ден след като приключих задълженията си във фирмата, провокирах себе си с предизвикателство. Първоначално започнах да променям маршрута до вкъщи – една улица встрани, друг булевард, тотално различни пътища. После промених крайната си точка и вместо да се прибера директно у дома, отивах в друг квартал, до апартамента на мой приятел или до дома на родителите ми.

От тези малки крачки се амбицирах и направих по-големи стъпки напред. Време бе да придобия нови умения. Записах се на курс по готварство за начинаещи. Последваха уроци по рисуване, посещение на групови и фитнес тренировки, закупуване и каране на велосипед, уикенди в планината и из страната. Сега обмислям скачане с парашут или бънджи…

След всички тези екстремни за мен изживявания достигнах и до съвсем нова философия за живота, или поне за моя живот. Необходимо е да се занимаваш с колко се може повече разнообразни дейности, защото така откриваш нови способности. Да, работата трябва да е удоволствие, но не и хоби, защото те въвлича в еднообразие. Все пак, когато правим повече неща, които ни носят наслада, се чувстваме по-щастливи и опитваме от всички прекрасни благини на земята!