Приятел – една от най-силните думи на света. А хората, които ѝ вдъхват смисъл, са истинско богатство. Точно затова всеки един от нас трябва да разполага поне с един добър приятел, който да ни покаже и другата страна на живота. Кога и как обаче се създават истински силните приятелски взаимоотношения?

Някои казват, че се изграждат от детството, други – от гимназията, трети – от университета, а четвърти – случайно. Иска ми се да премина през всеки един етап, защото съм сигурен, че разполагаме ако не с четирите типа, то поне с един от тях.

Да израснеш с някого, буквално и преносно, от дете е сигурен начин да сте научили много един за друг. Тук не говорим единствено за опознаване на характер, но за сблъсък с житейски и всякакви други ситуации. Оказаната помощ в трудни или динамични моменти е гарант, че сме изградили силна връзка с приятеля си. Именно затова, когато вече станем „големи“, разчитаме на тази безрезервна подкрепа и знаем, че няма и никога няма да има задни мисли.

Подобен е и случаят с приятелствата, създадени в училище. Странно ми бе, когато чух класния си ръководител от гимназията да казва, че контактите, които си изградим сега, остават за цял живот. С годините осъзнах, че това наистина е така, защото и тук имаме непринудеността на взаимоотношенията. Човекът комуникира с теб заради самия теб, а не заради други облаги. Тук времето след завършването лесно изпитва приятелствата ни.

Когато обаче достигнем ниво университет и кариерно развитие, нещата стават малко по-различни. В подобна учебна среда се срещаме с хора със сходни на нашите интереси и е лесно да създадем връзка помежду си. Чрез един канал много бързо влизаме в други и постепенно ставаме част от живота на другия. Само трябва да се пазим да не бъдем използвани в името на някаква облага.

Последният тип са случайно създадените приятелства. Те могат да възникнат по всяко време и повод. Така например аз се запознах с продавача на магазинчето до нас. Всяка сутрин разменяхме по няколко приказки и постепенно намерихме много общи теми на разговор. Сега вече излизаме заедно, имаме общи спомени и дори празнуваме заедно поводите си.

След всички написани редове достигам до извода, че всяко приятелство е силно. Дори няма значение как е създадено, важното е то да бъде истинско. А разбираме дали наистина е такова само с времето и изминалите ситуации.