Имам един колега на работа, който е много точен човек. Винаги идва на време, спазва си сроковете и изпълнява задачите си по строг график. Затова ми стана много странно, когато онзи ден закъсня с половин час сутринта за работа. Никога преди това не му се беше случвало и много се изненадах. Логично го попитах дали не се е случило нещо лошо… така и беше станало.
Ето неговата история такава, каквато ми я разказа.
Преди пет месеца се изнесъл на квартира с приятелката си. Млади хора са и несемейни, много приятна компания като цяло. Не знам обаче как им е хрумнало да заживеят на квартира с още едни техни приятели, също двойка. Може би аз съм с по-остарели виждания, но на мен ми звучи малко странно. Както и да е, сигурно така им излиза по-изгодно, а и щом им харесва този начин на живот, кой съм аз, че да се бъркам. Както ми стана ясно от историята му, и той, и другото момче си имат лични автомобили, с които ходят на работа. Пред блока им имало малко места за паркиране, но се справяли да си намерят такова.
Преди два-три месеца обаче станало ясно, че някой нарочно е спукал гумата на колата на съквартиранта му. А тази сутрин открил, че е спукана и неговата, та затова се забавил. Трябвало да я сменя с резервната и да отскочи до вулканизатора да му залепят старата. Сподели ми, че вече му изглеждала подозрителна цялата ситуация и се чудил кой ли може да им има зъб. Едва ли за пет месеца съседите не са разбрали, че имат нови обитатели на блока. Чудил се дали не ги мислят за някои нахални студенти, които си зарязват колите, където им дойде. Не знаел какво да прави, а приятелката му дори предложила да си сложи бележка на предното стъкло с текст: „Аз живея тук. Моля, не ми пукайте гумите. Ако ви преча, телефонът ми е…“
Има логика и в нейното предложение, но аз се замислих следното. Какво им става на хората, че са започнали да пукат гуми за щяло и нещяло, та дори и без причина.