Знаете, че правописът ми е любима тема и покрай изобилието от пролетни празници и именици, покрай нееднаквото изписване в медиите и в поздравите в социалните мрежи на думата, която означава празнуващите, реших да проверя в правописния речник. И – ново двайсет.
Оказа се, че има промяна в правописа, която съм пропуснал. Става въпрос за думата именник. В стария речник, който действаше съвсем доскоро, тази дума се пишеше с двойно н, без значение дали става въпрос за лице или нелице. В речника, който от няколко месеца е на пазара, обаче се оказа, че това положение е променено. Което потвърди една моя стара теория, че след излизането на всеки нов правописен речник даже и на хората, които професионално се занимават с език, им е нужно поне година време, за да влязат в детайлите и да регистрират промените. Веднага ви обяснявам в какво се състои новото – да сме си полезни, както се казва.
Според нововъведените правила, когато става въпрос за лице, което празнува, думата се пише с едно н, или именик, именици и т. н. Когато обаче с тази дума се означава нелице, примерно книга, която съдържа набор от лични наименования, тя се изписва с удвоено н – например Именник на българските ханове. Толкова с консултацията – надявам се да е била разбираема и ясна. Сега към коментара.
Няма лошо в това езикът да се освежава и да се въвеждат нови правила, още повече когато те следват правилната езикова логика. Обаче. Те трябва да са описани така в речниковите статии, че да са разбираеми и за масовия читател или потребител в случая, не само за специалистите. За този случай, а и за много други това не може да се каже. В момента без консултация от специалист човек, който не се занимава професионално с български или поне няма висока степен на грамотност, няма как да се достигне до заключенията, които направих по-горе.
Изводът – към всеки речник трябва да излиза подробен списък с промените от предходния, при това обяснени популярно, с достъпни примери.
