30 процента сиво

ikonomikaВеднага си признавам, преди да сте ме разконспирирали, че използвам чужда метафора, при това от книга, която още не съм чел. Разбира се, че става дума за нашумелия роман на българския емигрант Захари Карабашлиев “18 процента сиво”, за който излязоха отлични отзиви и коментари и все се каня да го започна, но все не стига време. Но това заглавие беше първото нещо, за което се сетих, когато днес попаднах на статия, в която се обясняваше, при това добре аргументирано, че 30 процента от българската икономика е минала в сивия сектор през последните няколко години. Като всеки филолог и аз не съм много силен в сметките, но то в случая не става и въпрос за висша математика. Една трета от българските фирми работят не по правилата и на тъмно, защото, ако го правят, ще фалират; втората третина вече хлопнаха кепенците може би точно по причина, че са спазвали нормите и не са успели да устискат на високите данъци, множеството разрешителни режими и постоянно растящото осигурително бреме; а останалите едва кретат. И какво остана?! Едно голямо нищо. Това е в момента българската икономика. Такава просто липсва. И си припомних за етикета, който стоеше пред телевизора “Самсунг”, който си закупих преди известно време – сглобен в Румъния. Сетих се и за колите Дачия, които са си румънска марка и се правят там. Припомних си и как преди няколко месеца известна българска рафинерия изнесе производството си в северната ни съседка. Някой от българските политици и мастити икономисти, дето се пенят в последните 22 години и при влизането ни в Европейския съюз ни обясняваха, че не трябва да сме в една група с Румъния, щото ни дърпала назад, може ли да ми каже как я докарахме дотук и колко по-назад може да ни дръпне някой. Защото не става въпрос за 30 % сиво, а за 100 % черно.

Човек се учи цял живот

Знаете, че правописът ми е любима тема и покрай изобилието от пролетни празници и именици, покрай нееднаквото изписване в медиите и в поздравите в социалните мрежи на думата, която означава празнуващите, реших да проверя в правописния речник. И – ново двайсет.

Оказа се, че има промяна в правописа, която съм пропуснал. Става въпрос за думата именник. В стария речник, който действаше съвсем доскоро, тази дума се пишеше с двойно н, без значение дали става въпрос за лице или нелице. В речника, който от няколко месеца е на пазара, обаче се оказа, че това положение е променено. Което потвърди една моя стара теория, че след излизането на всеки нов правописен речник даже и на хората, които професионално се занимават с език, им е нужно поне година време, за да влязат в детайлите и да регистрират промените. Веднага ви обяснявам в какво се състои новото – да сме си полезни, както се казва.

words-1

Според нововъведените правила, когато става въпрос за лице, което празнува, думата се пише с едно н, или именик, именици и т. н. Когато обаче с тази дума се означава нелице, примерно книга, която съдържа набор от лични наименования, тя се изписва с удвоено н – например Именник на българските ханове. Толкова с консултацията – надявам се да е била разбираема и ясна. Сега към коментара.

Няма лошо в това езикът да се освежава и да се въвеждат нови правила, още повече когато те следват правилната езикова логика. Обаче. Те трябва да са описани така в речниковите статии, че да са разбираеми и за масовия читател или потребител в случая, не само за специалистите. За този случай, а и за много други това не може да се каже. В момента без консултация от специалист човек, който не се занимава професионално с български или поне няма висока степен на грамотност, няма как да се достигне до заключенията, които направих по-горе.

Изводът – към всеки речник трябва да излиза подробен списък с промените от предходния, при това обяснени популярно, с достъпни примери.

Специалист по всичко или профилиран експерт?

Отново подхващам темата, която често ме изкушава – за образованието или по-точно, ако въобще сме решили да хвърляме усилия в тази посока, как и къде да ги хвърляме. По времето на социализма обществен идеал беше всестранно развитата личност, нещо като специалист по всичко, дето поназнайва от много неща, но в крайна сметка не знае нищо в степен, че да може да свърши качествено и задълбочено дадена работа. После дойдоха времената на тесните специалисти.
В момента не знам какви са времената, само осъзнавам, че по принцип правилата трябва да ги определя трудовият пазар или по-точно работодателите. А дали те са достатъчно подготвени да си избират кадри и да знаят какво точно е най-доброто за тях?
expert Позамислих се над тая тема след разговор с мой приятел, който се беше записал на поредния курс – този път за изучаването на пакет графични програми, а цената на курса хич не беше символична, над 1000 лева. По професия е биолог и в момента работи като преподавател в една лаборатория. Попитах го защо. Защо не ги даде тези пари за нещо, което е по-близо до специалността му и би му позволило да задълбае в посоката, в която се е развивал и до момента. Каза за автобиографията. Българските работодатели много държали да имаш в сивито си дипломи от най-различни курсове. Показвало, че имаш желание да работиш върху себе си. Хубаво – спор няма, че човек не трябва да спира и да работи върху себе си. Ама за какво точно ти е графичен дизайн в автобиографията? Съгласен съм, че няма излишно знание, не се знае кога нещо ще ти потрябва. Става въпрос обаче за целесъобразност на едно загубено време и на едни похарчени пари.
Та в тая посока си мисля не е ли по-добре в сивито си да имаш примерно пет квалификации или курса, но някак да са разширявали експертизата ти в една посока. Другото ми се струва точно като ония соцспециалисти по всичко, дето всъщност не бяха по нищо.

Svetoslav Kantardzhiev and his support for young talents

Art in Bulgaria is not in its best shape in the last 25 years or so. Before that it was censored, but today, only a chosen few manage to succeed and become famous among the not so open artistic circle in Bulgaria and the lack of economic stimulus in the sector.

art

On the other side, there are many talents – like any other country maybe – potential artists, sculptors and so on who even decide to pursue such a career and study in the elite National Academy of Arts.  The bad thing is that most often these people are very disappointed. They spent several years in hard work – studying and exercising, and if the luck doesn’t smile to them in some way, they never get the chance to prove how wonderful, skilled and professional they are.

In rare cases there are such benefactors like the gallery owner Svetlyo Kantardzhiev, who supports young talents from the NHA (National art academy), who just need a little push, to become more famous so that their paintings start selling. Kantardzhiev is something of a talent-hunter and when he spots the talent into someone, he tries to help him to gain more attention to his work. Very often “VIP Gallery” that he owns, is used for exhibitions of young talents, whose debut Svetlyo Kantardzhiev wants to support.

artistic

It is a pretty stupid situation, because many talented artists, who had studied in the most elite art academy in the country, do not get the chance to make an according career. Most of them actually jump to other professions that require artistic skills – like interior and exterior designers for instance.

Маргарет Тачър за българското образование

Baroness-Margaret-Thatcher

Знаете, че съм изкушен от темите за култура, наука, образование – по обясними причини. И сигурно вече си мислите, че подобно на много информационни сайтове и медии ще ви атакувам с някоя легендарна и почти невероятна история за великата Маргарет Тачър – нещо, което обикновено се случва, когато се спомине някой известен човек или политик. Веднага се появява незнайно откъде неизвестен набор с оригинални цитати, които със сигурност не ги е чувал даже и човекът, на когото ги приписват.

Не, днешната история за българското образование и Желязната лейди няма да е легендарна и граничеща с невероятното. Защото наистина се е случила – през 1971 година, когато тя е министър на образованието на Великобритания и в качеството си на такава идва на посещение в България. За случката разказва вестник „24 часа“.

В поредицата от посещения и срещи, която представляват подобен род визити, Желязната лейди посещава и Техникума по химия в Стара Загора и не в рамките на куртоазията в последващо интервю, което дава за английско радио, подчертава, че една от силните страни на тукашното образование е много тясната връзка между обучението във въпросния техникум и практиката в местния химически комбинат. Това тя определя като характерна черта на цялата ни образователна система.

Предполагам, по-младите от вас са чували, че някога родното образование е било на по-високо ниво. Не, може би нивото си е било същото – просто е имало къде да се осъществява връзката между наука и практика. В момента не се сещам – имаме ли действаща индустрия и интересува ли се тя от това да си подготви кадри, които да й вършат работа. А образованието вълнува ли се от това дали специалностите, които предлага, имат някаква практическа приложимост?