Возилата и гаражът

versoЦял живот съм бил маниак на тема автомобили. Всъщност, като се замисля, повече пъти съм се влюбвал в красиви машини, отколкото в жени. Но пък машините бързо съм разлюбвал, а някои от жените съм обичал с години 🙂 Винаги съм си мислил, че ако имах финансовата възможност, щях да имам гараж с поне 15 возила – някои ретро, други от мускулестия период, трети – бижута на модерното ни, комфортно и компютаризирано автопроизводство. Е, не успях чак толкова да забогатея в този ми живот, но пък мога да се похваля, че съм имал повече от 15 коли – най-различни марки, а в момента семейството ми още използва две, които поддържам и често дори поправям лично – миниван Toyota Corolla Verso и Bmw 530.

Обичам си семейния автопарк и естествено, го съхранявам в гаража, който за щастие побира и двете. Преди време обаче се замислих колко повече внимание обръщам на возилата, а гаражът почти не забелязвам – използвам го само за подслон на колите и тук-таме за ремонт. Та правдиви бяха критиките, че гаражът ми е много разхвърлян и през лятото най-накрая се хванах да вкарам нещата в ред – отне ми два дни, но резултатът си заслужаваше. Стигнах дори по-далеч и смених гаражната врата, която отдавна „береше душа“, но нямаше кой да й обърне внимание. Новата е просто страхотна – отваря се с плъзгане нагоре и дори си има дистанционно.

Сега гаражът ми е неузнаваем: всичко е чистичко, инструментите и частите са подредени и лесно достъпни, а и отвън като го погледнеш с новата врата – изглежда пригледно, както се полага на двете хубави возила, които пази, и на прекрасните им собственици 🙂

Светльо Кантарджиев: Децата трябва да четат!

1

„Четенето е онзи крайъгълен камък по време на детството, който спомага за всеобщото израстване и възпитание на малчуганите. Децата трябва да четат!“, беше казал в едно интервю издателят Светльо Кантарджиев от Ню Медиа Груп по повод на излизането на пазара на още заглавия от детската поредица „Детство мое“ и няма как да не се съглася с него като човек, който се занимава с превод и писане. Ако не ме бяха възпитали с книгите като малък – едва ли сега щях да съм човекът, който съм.

Аз лично следя заглавията в детската литература и тази поредица – дори вчера подарих новите пет книжки на малката ми племеница – сигурен съм, че ще й харесат. Общото между новите заглавия, освен че са предназначени за деца, е фолклорният мотив. „Джак, победителят на великани“, „Мълчаливата принцеса“ и „Принцесата от портокала“ са народни приказки съответно от Англия, Чехия и Италия.

5Ню Медиа Груп е сред издателствата с традиции по отношение на литературата за най-малките. Преди време на пазара благодарение на същото издателство у нас хлапетата бяха зарадвани с вечните класики на Братя Грим и Андерсен.

Няма нечетящи деца, а родители, които или не умеят, или не желаят да въведат малчуганите в приказната съкровищница на света.  Притеснителен е и процентът на нечетящите книги в България като цяло, който бележи траен ръст на всеки 12 месеца. Според последни статистики българинът харчи средно малко над 10 лв. годипно за книги, а сред най-предпочитни са кратките притчи за живота. При подрастващите истински феномени, раздвижили читателските нагласи, се оказаха изданията от поредиците за „Хари Потър“, „Здрач“ и „Игра на тронове“.

30 процента сиво

ikonomikaВеднага си признавам, преди да сте ме разконспирирали, че използвам чужда метафора, при това от книга, която още не съм чел. Разбира се, че става дума за нашумелия роман на българския емигрант Захари Карабашлиев “18 процента сиво”, за който излязоха отлични отзиви и коментари и все се каня да го започна, но все не стига време. Но това заглавие беше първото нещо, за което се сетих, когато днес попаднах на статия, в която се обясняваше, при това добре аргументирано, че 30 процента от българската икономика е минала в сивия сектор през последните няколко години. Като всеки филолог и аз не съм много силен в сметките, но то в случая не става и въпрос за висша математика. Една трета от българските фирми работят не по правилата и на тъмно, защото, ако го правят, ще фалират; втората третина вече хлопнаха кепенците може би точно по причина, че са спазвали нормите и не са успели да устискат на високите данъци, множеството разрешителни режими и постоянно растящото осигурително бреме; а останалите едва кретат. И какво остана?! Едно голямо нищо. Това е в момента българската икономика. Такава просто липсва. И си припомних за етикета, който стоеше пред телевизора “Самсунг”, който си закупих преди известно време – сглобен в Румъния. Сетих се и за колите Дачия, които са си румънска марка и се правят там. Припомних си и как преди няколко месеца известна българска рафинерия изнесе производството си в северната ни съседка. Някой от българските политици и мастити икономисти, дето се пенят в последните 22 години и при влизането ни в Европейския съюз ни обясняваха, че не трябва да сме в една група с Румъния, щото ни дърпала назад, може ли да ми каже как я докарахме дотук и колко по-назад може да ни дръпне някой. Защото не става въпрос за 30 % сиво, а за 100 % черно.

Човек се учи цял живот

Знаете, че правописът ми е любима тема и покрай изобилието от пролетни празници и именици, покрай нееднаквото изписване в медиите и в поздравите в социалните мрежи на думата, която означава празнуващите, реших да проверя в правописния речник. И – ново двайсет.

Оказа се, че има промяна в правописа, която съм пропуснал. Става въпрос за думата именник. В стария речник, който действаше съвсем доскоро, тази дума се пишеше с двойно н, без значение дали става въпрос за лице или нелице. В речника, който от няколко месеца е на пазара, обаче се оказа, че това положение е променено. Което потвърди една моя стара теория, че след излизането на всеки нов правописен речник даже и на хората, които професионално се занимават с език, им е нужно поне година време, за да влязат в детайлите и да регистрират промените. Веднага ви обяснявам в какво се състои новото – да сме си полезни, както се казва.

words-1

Според нововъведените правила, когато става въпрос за лице, което празнува, думата се пише с едно н, или именик, именици и т. н. Когато обаче с тази дума се означава нелице, примерно книга, която съдържа набор от лични наименования, тя се изписва с удвоено н – например Именник на българските ханове. Толкова с консултацията – надявам се да е била разбираема и ясна. Сега към коментара.

Няма лошо в това езикът да се освежава и да се въвеждат нови правила, още повече когато те следват правилната езикова логика. Обаче. Те трябва да са описани така в речниковите статии, че да са разбираеми и за масовия читател или потребител в случая, не само за специалистите. За този случай, а и за много други това не може да се каже. В момента без консултация от специалист човек, който не се занимава професионално с български или поне няма висока степен на грамотност, няма как да се достигне до заключенията, които направих по-горе.

Изводът – към всеки речник трябва да излиза подробен списък с промените от предходния, при това обяснени популярно, с достъпни примери.

Специалист по всичко или профилиран експерт?

Отново подхващам темата, която често ме изкушава – за образованието или по-точно, ако въобще сме решили да хвърляме усилия в тази посока, как и къде да ги хвърляме. По времето на социализма обществен идеал беше всестранно развитата личност, нещо като специалист по всичко, дето поназнайва от много неща, но в крайна сметка не знае нищо в степен, че да може да свърши качествено и задълбочено дадена работа. После дойдоха времената на тесните специалисти.
В момента не знам какви са времената, само осъзнавам, че по принцип правилата трябва да ги определя трудовият пазар или по-точно работодателите. А дали те са достатъчно подготвени да си избират кадри и да знаят какво точно е най-доброто за тях?
expert Позамислих се над тая тема след разговор с мой приятел, който се беше записал на поредния курс – този път за изучаването на пакет графични програми, а цената на курса хич не беше символична, над 1000 лева. По професия е биолог и в момента работи като преподавател в една лаборатория. Попитах го защо. Защо не ги даде тези пари за нещо, което е по-близо до специалността му и би му позволило да задълбае в посоката, в която се е развивал и до момента. Каза за автобиографията. Българските работодатели много държали да имаш в сивито си дипломи от най-различни курсове. Показвало, че имаш желание да работиш върху себе си. Хубаво – спор няма, че човек не трябва да спира и да работи върху себе си. Ама за какво точно ти е графичен дизайн в автобиографията? Съгласен съм, че няма излишно знание, не се знае кога нещо ще ти потрябва. Става въпрос обаче за целесъобразност на едно загубено време и на едни похарчени пари.
Та в тая посока си мисля не е ли по-добре в сивито си да имаш примерно пет квалификации или курса, но някак да са разширявали експертизата ти в една посока. Другото ми се струва точно като ония соцспециалисти по всичко, дето всъщност не бяха по нищо.