The Arctic

Красиви, възвишени, всеобхватни са арктичните полета. Морето притихнало, често спокойно, зъзнещо под ледената си шапка. Без нея обаче сетът не бил такъв, какъвто го познаваме днес.

През 2008 година учени изчисляват, че една четвърт от полярния шелф е изчезнал.  Загубата може да се сравни с  територията на приблизително пет Британии…

Всички гледат на там, свивайки загрижено вежди, но забравят само след минута плашещите факти, мислейки, че това е само игра, която не ги засяга лично. Истината е, че единствено нещо, за което им пука, че се топи е сладоледа през лятото.

На 200 км северно от Северния полярен кръг се намира Гренландия. Там е сниман един от клиповете на рок групата „30 секунди до Марс‟ (30 seconds to Mars) с вокалист актьора и певец Джаред Лето. Всички кадри са действително заснети, а не монтаж. Историята е за Северния полюс и за заплашително настъпващите промени. Вижте сами:

От родното по-хубаво няма

bulgariaТази седмица ми е едно такова родолюбско! Независимо всички належащи политически и социални проблеми в страната ни, смятам, че няма място по-хубаво от България. Затова искам да споделя 5 неща, които обичам в родината ни:

1. Прекрасният климат и географско разположение. Имаме си четири сезона, които ни позволяват да се насладим на всички красиви фази, през които преминава природата. На територията си събираме равнини и низини, големи и малки реки, планини и море. Много държави не могат да се похвалят с такъв туристически бонус и хората редовно пътуват в чужбина, за да зърнат морска шир или да спортуват ски.

2. Родният вкус. Като един истински гастроном, който в своите малко над 40 години е опитвал вече какво ли не, смятам, че родната кухня е най-хубава и здравословна. Вярно, че нямаме традиционно спагети, труфели или многобройни видове сирене, но пък нашите ястия са прекрасни вкусови съчетания. Който е ходил в Полша знае, че там почти всяка гозба е и сладка, и солена, в  източните страни пък инвазията на подправки над продуктите е забележителна (не за всеки стомах). За мексиканска, или пък за китайската кухня (автентичната, а не нашенската), не бих могъл и да говоря. Вина и ние си имаме – български- плътни, с богат вкус, сирене и кашкавал и сочни плодове. В повечето страни плодовете и зеленчуците отдавана не са естествено отглеждани, а резултата на ГМО, торове, др….

3. Минералната вода. Където и да съм ходил, досега по-хубава минерална вода не съм пил!!! Заявявам го съвсем отговорно. Тези от вас, които са пътували ще го потвърдят. Най-отвратителна ми е била „минераланата“ вода в Амстердам, която имаше тежък металически вкус на тръби.

4. Красивите хора. За разлика от много страни, тук в България сме събрали богат генетичен фонд, който „ражда“ и светли (светлокоси и светли очи) и тъмни хора (тъмни коси и очи). Хора, в по-голям процент, високи и стройни. Имаме обли лица с меки черти. Няма смисъл да изтъквам острите скули и носове на французите, квадратните лица на германците, странно издължените лица на англичаните, топчестите фигури на американците, пре-заоблените форми на латините (Латинска Америка, мексиканци, португалци …)

5. Музиката. Българската народна музикална култура е толкова богата… та ние делим типове фолклорни звучения на региони. Няма в света такава музика, сякаш излята от природата и пята, така че да ечи сред планините и да радва полята…

 

Доброто старо време

Човек колкото повече остарява (не че се чувствам стар), започва все по-често с умиление да си спомня за миналото, за детските игри, лудите тинейджърски и младежки години. Винаги съм се старал да си спомням само хубави моменти, а лошите да ги игнорирам. Донякъде успях, за което съм много щастлив. Човек е невъзможно да забрави всичко неприятно, което е преживял, но съм щастлив, че си спомням за такива моменти изключително рядко. Това се опитвам и да предам на децата ми. Да взимат най-хубавото от живота и да го запомнят за дълго. И след време и те да се радват на спомените си. Какво по-хубаво от това. Да осъзнаваш, че си живял и живееш пълноценно.

Проблем на четири лапи

В моят град Добрич никога темата за безпризорните животни не е била кой знае колко належаща. Може би, защото в по-малките населени  места по-лесно се стопанисват улиците и доста по-лесно се въвежда ред.

Street_Dogs_in_INDIAМиналата седмица пътувах до София и си припомних защо хората негодуват. Действително проблемът с бездомните кучета изисква спешно разрешаване. Не само видях много единични, но и имах близка среща с глутница с война между четириногите. Друг такъв голям български град, който може да се „похвали “ с множество улични любимци е Пловдив. Там обаче среднощният лай е заменен с любовно мяукане. Пловдивчани не се оплакват, за сметка на сериозно засегнатите софиянци. И има защо. Котката е гальовно животно и освен да ти проси храна и да се умилква, няма да те закачи, ако не я предизвикаш или неволно нараниш. Тогава може да се впусне в атака, ако преди това не си е плюла на лапите. Кучето обаче плаши децата с лая си. Надушвайки страха става доста по настоятелно и мотивирано се репчи. Агресията е в породата му, съчетана с доста по-яка захапка, едри зъби и може бързо да те догони.

Основният проблем обаче, не е в решението да се сложи край на кучешките разходки по столичните улици, а сблъсъкът с природозащитните организации, липсата на приюти и, доколкото разбрах, малкото действащи екипи по улавянето и кастрирането на четириногите. Добрата новина обаче е, че според последните социологически проучвания кучетата в София са намалели с два пъти от преди 4 години.  Ако това, което видях означава малко, то не искам да помисля какво е било през 2010-та.

Помагаме ли достатъчно на децата в нужда?

decaИмам приятел, който работеше в един от домовете за изоставени деца и тотално се беше отчаял от условията там. Като психолог разбираше тормозът на който са подложени и знаеше, че той не може да остане без последици в психиката им и като възрастни. Неведнъж сме се организирали няколко семейства и сме дарявали дрехи, играчки и други, ползвани от нашите деца. Но това, разбира се, никога не е достатъчно.

Нуждите на децата са много по-големи и включват внимание и разбиране, което с пари никога не можем да им купим. Надявам се поне кампаниите по Коледа да им позволяват да се почувстват добре и да ги зарадват с подаръци. Добре е децата да чувстват, че много хора отвън ги е грижа за тях и правят каквото могат да им помогнат. Един такъв пример беше кампанията „АЗ съм с теб … на Коледа”, при която на благотворителен търг популярни личности събраха сума, с която успяха да покрият нуждите на децата в четири домове, да им организират празнична вечеря, както и да им подарят подаръци. Фондацията „Аз съм“, която стои зад каузата, е на модела Ива Механджийска, която е решила сериозно да се захване с благотворителност. Тя е била подкрепена от много личности в шоубизнеса и модата – актрисата Диляна Попова, много български Мис и Мисис като Елеонора Манчева и Мисис баба – Капка Амзина, синоптичките Никол Станкулова и Деси Банова, Светослав Кантарджиев, фотографи, режисьори  и други.

Това е само началото на фондацията на Механджийска, която цели да бъде в помощ както на изоставени деца, така и на тежко болни и хора с увреждания. Ако и вие желаете да помогнете – погледнете сайта на фондацията – imfoundation.eu, където можете или да дарите, или да си купите някои от останалите от търга предмети.