Казват, че поезията е това, което се губи при превода. Не звучи много ласкателно за преводачите, но понякога с много добрата поезия се случва така. Колкото и добър да е един преводач, няма как да предаде звученето на оригиналния език, звучене, защото поезията в голямата си част е по-близо до музиката, отколкото до словото. Като човек от професията и в интерес на справедливостта обаче искам да допълня това определение за поезията, защото като всяко обобщение и то няма как да е съвсем вярно. И да ви кажа, че понякога пък така се случва, че поезията не само не се губи при превода, а се ражда точно при него. Много често един преводач на поезия, а обикновено поезия превеждат поети, може да направи от едно невзрачно на родния си език произведение една много добра поезия. Така че, ако трябва да обобщим – поезията е или това, което се губи при превода, или това, което се ражда при превода:) Държах да направя това допълнение, защото наистина смятам, че в България има много добри преводачи, които си разбират от работата и не само че успяват да запазят качеството на превежданото произведение, а често даже и да го направят много по-добро. Смея да кажа, че това ми твърдение не ей така хвърлено – без основание. Обикновено чета книгите в оригинал, поне на тези езици, които знам, след което много често ми се случва – от любопитство да видя как са се справили колегите преводачи – да прочета и преводните им варианти. Спор няма българската преводаческа школа е една от най-добрите. И по мое мнение това не е толкова, защото колегите добре познават езиците, от които превеждат, а най-вече защото в детайли познават българския език. Едно от най-важните условия да си добър преводач 🙂 До скоро:)
Обичате ли зимата?
След пролетта, когато всичко разцъфва, връща се към живот и позеленява, вторият ми любим сезон е зимата. Ако мога да се изразя по-метафорично – тя е бяла и чиста, носи спокойствие и припомня сякаш, че състоянието на покой, на замразеност, дори липса на напредък, е понякога доста естествено и здравословно за житейския цикъл.
Онзи ден отново бях в Пловдив, когато там заваля първият (ми) сняг за тази година. Особена романтика ми носи и снегът, още от дете ми е психологическа котва и ме вкарва в настроението на коледните празници. А покрай празниците и настроението, вървящо с тях, сякаш и хората се променят в отношенията си: стават по-добри, по-мили и вежливи, дори ако броим само, че по това време на годината и най-намусените продавачки ти пожелават на изпроводяк „Весели празници“.
Както ви казах, украсите в града също ме впечатлиха. С риск да си счупя някой крайник, се разходих и в Стария град, докато понаваляваше сняг. Беше просто прекрасно и определено си заслужаваше опасността. Вече съм сигурен, че магията на това древно място се увеличава няколко пъти точно по време на този сезон – всичко става чисто бяло, можеш да видиш как снежинките падат на фона на светлината от уличните лампи, и ако ги няма паркираните автомобили, то човек тотално би се потопил във възрожденската, сурова и студена, но пък изключително романтична атмосфера.
А вие харесвате ли зимата и как ви се отразяват коледните празници? Разбира се, джобът на всички ни олеква, но съм почти сигурен, че по-голямата част от това консуматорство си заслужава, предвид генерираното огромно количество Щастие – дори на места, където целогодишно властва тъгата.
Коледни украси
Уикенда посетих града на тепетата, за да се поразтъпча малко а и едни приятели от доста време ме каниха на гости да се видим и позабавляваме. И така реших да ги съчетая двете неща. Скоро не бях ходил.
Огромно впечатление ми направи факта, че бяха запалени уличните коледни украси. Странно ми беше, тъй като си мисля, е все още е рано. Лампи, фигурки и прочее светеха из целият град.
Да, както казват пловдивчани, украсата повдига настроението. Но аз бих добавил, че намалява и бюджета, особено в години на сериозна финансова година като тази. Много ми е интересно колко ли ток гълтат тези светлинки из целия град. Неразумно ми се вижда още от ноември (незнам от коя дата) да светят. Иначе да си призная красиво е и празничният дух се усещаше, въпреки че нямаше много хода по улиците, за да им се наслаждават. 🙂
Вие какво мислите по въпроса?
Първата ми публикация
Здравейте и добре дошли в моя блог! Тук ще споделям и размишлявам за нещата, които са от значение за мен. Темите, от които се интересувам по-специално са автомобилите, психологията – особено отношенията между хората, а и всички останали науки. По професия съм преводач с вече десетилетие опит, семеен.
В хората най-много ценя искреността и борбеността, това са двете качества, които според мен са най-важните за едно човешко същество. Винаги съм се старал да се водя по тях. Атеист съм. Не мога да се идентифицирам с определени политически виждания – с времето видях, че и при комунисти, и при капиталисти, народът все добре не живее. Пък и да живее, както е в САЩ, то не винаги е за добро. А аз вярвам в добротата, държа се още и за някои идеали. Това, което се надявам е, хората да поумнеят и да започнат да взимат съдбите си в ръцете, да започне да им пука за ставащото около тях. И се старая даже, от време на време, да ги будя.
Това е засега от мен, за в бъдеще обещавам да не бъда толкова голословен и да ви забавлявам поне толкова, колкото ви и натоварвам с (без)смислените си драсканици. Приятен ден!