Интелигенцията ни май се провали

iteligenceТия дни, мисля в „Панорама”, което предаване, само да вметна, след махането на Гарелов не е същото, гледах интервю с един от добрите съвременни български писатели Георги Господинов. Добре пише, интересно говори – един интелигентен, начетен и талантлив млад български творец. Част от това, което днес е българската интелигенция. Естествена тема на разговора в тия размирни за България дни бяха протестите, които от седмици бушуват по българските улици. И в края на интервюто Господинов някак маркира ролята, която играе днес българската интелигенция – с това, което създава като творчески продукт, да утешава, да ни пренася в един по-хубав свят, да ни дава една друга реалност. Може би като представител на едно ново и модерно творческо поколение, което вече е част от света, Георги Господинов съвсем логично свързва ролята и функцията на изкуството и на творците само в тия тесни и ограничени рамки. За мен обаче тази неактивна позиция, която са заели повечето ни творци днес, е провал на българската интелигенция. Подчертавам на българската. Защото историята и на културата, и на литературата ни от самото начало е тръгнала така, че те винаги са били в много тясна връзка с обществено-политическия живот на страната ни, да не кажем даже, че го е водили. Със сигурност днес времената са други. Със сигурност правилата и в изкуството се променят. Но ако приемем, че както в природата, така и в изкуството нищо не идва на празно място. Може ли Георги Господинов, когото между другото много харесвам, да каже, че с тази си позиция за ролята на българските творци с творчеството и най-вече с позицията си надгражда над това, което са направили творците на Българското възраждане и тези след тях?!

 

 

За протестите и културата

protestiteМиналия път писах за протестите и правописа. Днес пък ще пиша за протестите и културата. И аз се чудя понякога как от словесния и информационния поток, който се сипе от телевизионния екран, от сайтове и вестници, съзнанието на човек подбира нещо, което го кара да се поспре и да се позамисли. Малко може да ви се стори, че с днешната тема търся под вола теле, ама аз истински си вярвам, че има някаква връзка между нещата, включително и между тези, за които ще иде реч днес. Та след един от многохилядните протести във Варна, в един от репортажите на една от националните телевизии силно впечатление ми направи една реплика на водещия: Че макар и хиляди, макар и еуфорично и протестно настроени, нито един от протестиращите не си е позволил да мине през някоя от варненските градинки или тревни площи. Ще кажете каква е връзката между протестите, успеха им и културата на протестиращите. Истински вярвам, че ако човек е дорасъл да протестира културно, ако се е научил да уважава усилията и труда на другите, то няма как да не е смислено и това, за което протестира, в този смисъл няма как и да не е успешно. Защото уважението и културата в крайна сметка намират изражение и в основателността и справедливостта на исканията ти, на протестите ти. Ей такива мисли ми се завъртяха покрай тая репортерска реплика. Сигурен съм, че на много от вас ще ви се стори, че такава връзка няма. Аз обаче си мисля, че между културата на протестите и културата има връзка – и колкото по-близка става тя, толкова по-успешни ще са ни протестите.

 

Протестите и правописът

pravopisutСигурно в последните дни сте чели различни гледни точки към случващите се протести – вероятно повечето на измислени разбирачи на народната душа, социални антрополози, каквото и да означава това, журналисти, политолози и все в тоя порядък. Нямам претенции, че моят поглед ще бъде напълно оригинален, защото доста често съм се учудвал на това, как, без да съм чел някакъв материал, мислите ми, а понякога и написаното едно към едно съвпада като идеи с написаното от някой друг. Та на въпроса за правописа и протестите. На всеки средно грамотен човек няма как да не му е направила впечатление вопиющата неграмотност, която ни облъчва от плакатите с призиви и протести. За някои може би няма връзка между двете. Има, и тя не е тази, че само групи с определен образователен ценз или ниво на грамотност протестират. Не, връзката е тази, че дали съзнателно или несъзнателно в последните двайсетина години властва една масова неграмотност, включително и сред хора с по едно, че понякога и с повече висши образования. Аз лично си го обяснявам с това, че масово хората не четат – четенето, ама не на Паулу Коелю или книги за това, как да успеем в живота, които не задават въпроси и не развиват въображението, а дават само рецепти и готови образи, не възпитава и не развива въображението, не развива способността да мислиш самостоятелно и да имаш мнение. Имаш ли мнение, ти вече си наполовина свободен, а готов ли си и да го изкажеш – свободата е пълна. Изпускаш парата и се бориш за правата си – поне в ежедневието. Това, мисля е връзката между неграмотността и протестите. Липсата на въображение, липсата на мнение, спотаяването, което изригва в един момент – не добре формулирано и не особено грамотно. Но даже и така да е – по-добре е от пълната летаргия.

14 февруари

svkirilСигурно сте чували, че редица жанрове в литературата, а в изкуството разчитат на ефекта на така наречените излъгани очаквания, или иначе казано – през целия ход на произведението те подготвят за една възможна развръзка, а накрая вземе, че стане нещо съвсем друго. Аз още от началото ще ви призная, че няма да пиша за Деня на влюбените, нито за трагичната любов на свети Валентин, нито за това, как съм обикалял по магазините с дни, за да търся подходящата изненада за любимата. Най-малкото, защото не съм от почитателите на този празник. Няма и да ви обяснявам, че 14 февруари е денят, в който се зарязват лозите, Денят на лозаря и хубавото вино, въпреки че на хубавото червено вино съм почитател. Ще ви ховоря за нещо трето, с което този ден е значим. На 14 февруари Българската православна църква чества един църковен празник, свързан с една от най-светлите и значими личности в българската духовна история, един от двамата, поставили началото ни като народ с писменост. На 14 февруари 869 в Рим, където е на посещение при папа Адриан, умира св. Кирил Славянобългарски, известен още като Константин-Кирил Философ, а още по-известен като един от двамата солунски братя. Кирил умира в Рим и е погребан там, в църквата “Свети Климент Римски”, и на 14 февруари Българската православна църква чества празника на успението на св. Кирил Славянобългарски. Не искам да кажа влюбените да не честват Деня на влюбените, не искам да възпирам и любителите на хубавото вино да празнуват на този ден, но ако не друго, на този ден просто може да влезем в уикипедия и да си припомним живота и делото на двамата солунски братя.

 

За това или затова

ekiputКато съм почнал с езиковите консултации, да я карам докрай. Естествено, че бях провокиран пак от фейсбук публикация. Попаднах на пост, в който беше публикуван интересен откъс от край на ученическо съчинение, в което ученикът явно изпаднал в творческа безпомощност да завърши достойно съчинението, много оригинално беше нарисувал един жираф с обяснението: не знам как да завърша, за това ще нарисувам един жираф. Отдолу естествено следваше унищожителна критика от страна на проверяващата и не много висока оценка. Макар че мене ако питате, оригиналността винаги трябва да се поощрява. Защото правопис може да научиш и на стари години, но ако ти липсва полет на въображението обикновено е за цял живот. От коментарите под съчинението, доста хора коментираха, че затова се пише слято, а не разделно, както го е написал ученикът. Истината е, че това съчетание може да се пише разделно, може да се пише и слято – просто си има правило за това и него ще обясня днес. Когато съчетанието от предлога за и показателното местоимение е използвана в значение “по тази причина”, тогава се пише слято. Пример: Аз няма да ходя на кино, затова ще си бъда вкъщи, което означава Аз няма да ходя на кино, по тази причина ще си бъда вкъщи. Има и случаи, когато е правилно това съчетание да се напише разделно – когато съчетанието от предлога за и показателното местоимение не е използвано в този смисъл и не е образувало смислова цялост с ново значение. Пример: Той е наказан за това, че вчера е избягал от час. Надявам се, че съм бил полезен. Както винаги:)