Здравейте и днес! Благодарение на отпуската прекарвам повече време със семейството си и имам възможност да вписвам по-интересни статии в блога си.След любопитното за шрифтовете и отживелите периодични издания, днес ще пиша за умението да водиш преговори като дам пример. Ще ви разкажа за сестра ми, която има две дъщери. Едната е малката сладурана, с която споделяме обичта към четенето и книгите. Другата е на 4 години и по хитрост надминава всички ни. За своята скромна възраст е успяла да улови слабостите и на двамата си родители и ефективно ги върти на малкия си пръст. Не й се дава само кака й, която, може би поради близките години, идеално разбира малките й игрички.
Следобедът, за който ще ви разкажа, по-голямата племенница не си беше у дома. Бях поканен на обяд у сестра ми, заедно с второто й дете. Занесох сладолед, за да зарадвам по-малката. Обядът се състоеше от печено пилешко с картофи и броколи. Малката обра каквото й харесваше и остави броколите под претекст, че не може повече. Майка й правилно смяташе, че те са важна част от менюто и я помоли да си ги изяде. Детето отказа. За да я накара, сестра ми погрешно, според мен, реши да я подкупи със сладоледа. Детето очевидно искаше, смятайки, че е логично да не можеш повече да ядеш основното, но да имаш място за сладолед. И пазаренето започна. Първо беше сладолед за всичките броколи. Малката гласно изрази несъгласие. После сладоледът бе предложен за един брокол. Бурно възклицание и бутане на чинията. Сладолед само за хапка! Детето се заинати и не искаше да гледа броколите, обидено, че не получава каквото иска. Накрая сестра ми и обеща десерта в замяна на ПОГЛЕД към броколите. Познахте кой спечели! 🙁
Не беше редно да се намесвам, но сестра ми очевидно оставяше малката да я командва. Тъкмо й подаваше сладоледа и аз го взех. Отворих го и почнах да ям невъзмутимо. Племенницата ми не вярваше на очите си. Казах й, че не слуша майка си, което не ми харесва, затова съм решил, че не заслужава сладолед. И понеже мен не ме познава единственият начин да ме принуди да си го разделя с нея е да си изяде броколите. Ако посмее да пищи или да прави номера самият аз никога повече няма да й нося сладолед, а този ще изхвърля в боклука. Познайте кой спечели! 🙂
Е, читатели майки и бащи, сами знаете колко трудно е да се справите с палавниците. Защо аз се справих? Не защото съм изкусен преговарящ, а защото детето не беше мое, а е много по-лесно да гледаш от страни и да преценяваш грешките на родителите, отколкото сам да си в тази позиция. В обратния вариант със сигурност щях да съм губещата страна, защото детето щеше отдавана да е изучило слабостите ми, за да постига науменото.