Всеки е срещал намръщени хора, но когато недоволството към света се превърне в хронично, те са си извоювали славата на дразнители, сипещи негатив. Никой не иска да комуникира с такива хора, защото с черногледството си те все ще успеят да опорочат един иначе безкрайно щастлив за вас момент.

complaining-at-workНагласата на постоянно оплакващия се е винаги негативна. Той се прави на жертва и никога нищо не му е достатъчно – нито позицията, която заема, нито заплатата, нито мястото, където живее. В общи линии, нищо не му е наред и иска още и още. На него просто не може да му се угоди – каквото и да направиш, няма да е достатъчно.

Хронично недоволния не само, че иска още, но и искрено вярва, че си го е заслужил. Обаче дори когато му се предостави най-доброто от всичко, той пак не е удовлетворен. Отново ще намери за какво да се оплаква и ще търси разбиране в очите  на останалите.

Мрънкалото никога няма вина за нищо. Той не поема отговорност за действията си, а когато има някакъв проблем, няма да се втурне да го разрешава, защото него тези неща не го засягат. Не очаквайте да си признае и грешките, защото той никога не греши, другите винаги са му виновни.

Постоянното оплакване се е превърнало в модел на поведение, а човекът зад него се прави на нещастен. Когато не получи това, което иска, се чуди как, при условие че е имал най-голям потенциал. Чуждите идеи винаги са по-лоши от неговите. Той сякаш живее на принципа, че щом той не е щастлив, никой не трябва да бъде, поради което се чувства длъжен да разпространява лошото си настроение.

Покрай такива хора просто не се вирее. Но пък ми се иска да си мисля, че това не е постоянно състояние. Може би когато ги удари една голяма любов, ще се оправят. Пожелавам им го.