protestiteМиналия път писах за протестите и правописа. Днес пък ще пиша за протестите и културата. И аз се чудя понякога как от словесния и информационния поток, който се сипе от телевизионния екран, от сайтове и вестници, съзнанието на човек подбира нещо, което го кара да се поспре и да се позамисли. Малко може да ви се стори, че с днешната тема търся под вола теле, ама аз истински си вярвам, че има някаква връзка между нещата, включително и между тези, за които ще иде реч днес. Та след един от многохилядните протести във Варна, в един от репортажите на една от националните телевизии силно впечатление ми направи една реплика на водещия: Че макар и хиляди, макар и еуфорично и протестно настроени, нито един от протестиращите не си е позволил да мине през някоя от варненските градинки или тревни площи. Ще кажете каква е връзката между протестите, успеха им и културата на протестиращите. Истински вярвам, че ако човек е дорасъл да протестира културно, ако се е научил да уважава усилията и труда на другите, то няма как да не е смислено и това, за което протестира, в този смисъл няма как и да не е успешно. Защото уважението и културата в крайна сметка намират изражение и в основателността и справедливостта на исканията ти, на протестите ти. Ей такива мисли ми се завъртяха покрай тая репортерска реплика. Сигурен съм, че на много от вас ще ви се стори, че такава връзка няма. Аз обаче си мисля, че между културата на протестите и културата има връзка – и колкото по-близка става тя, толкова по-успешни ще са ни протестите.

 

Google+ Comments