Личния блог на В. Дечев – Страница 28 – Совите не са това, което са!

Съседката ми вдигна кръвно заради КТБ

Ако не притеснения за собствената му финансова сигурност, не знам кое ще може да разклати повече спокойствието на един човек!

Съседката ми от няколко дни ходи като болна. Редовно ме вика мен (мъж!) да й меря кръвното и през час-два пие успокоителни. Причината е коварна и една от тези, които могат да ти предизвикат сърдечен удар, особено ако си на нейната възраст и един ден си решил по поръчение на внуците си да внесеш всичко, с труд събирано до този момент на депозит в банка. И то не коя да е. Вложенията й са в Корпоративна търговска банка, така че не на шега жената се притеснява. (Опазил ме Бог след 15-тина години и аз да се поддам на внушенията на младите!) Разкритията покрай схемите, които е заформял с години Цветан Василев наистина могат да отнемат съня и да изпратят човек на ръба на отчаянието.

Всички знаем, че хората като цяло са чувствителни на тема пари. Едно, защото на този свят всичко си има цена, и второ, защото когато се почувстват измамени, особено по такъв въпрос, хората стават много докачливи и са способни да си търсят правата до последно и то със завидно настървение.

Моята съседка не спира да говори именно за случаят „КТБ‟. Редила се на опашката пред офисите на Корпоративна банка в няколко поредни дни. Обслужващият персонал обаче не успял да я убеди, че няма да загуби парите си. Не скри възмущението си от факта, че финансовите схеми на Цветанов се крепят и на вложенията на хората. Така единствените с риска за финансите са клиентите на банката. На тази възрастна жена сигурно са едни от най-дребните и може би незначителни за банка, която е на четвърто място в България по размера на активите си, които възлизат в милиони, но има и много други физически и юридически лица, заложили на услугите й и доверявайки се на добрия имидж. Сигурен съм, че подобни новини около КТБ и тях са разлюляли напълно.

Едно лице, една институция, гради доброто си име с години. Неговата репутация стъпва на добри отзиви от клиенти, на положително медийно представяне и на устойчива и гъвкава политика. С гафа, който направи Василев за сметка на КТБ сериозно разклати и трите градивни точки. А е нужно много по-малко от това, за да се срути изцяло постигнатото дотук. КТБ е пример.

Преговори с дете

Здравейте и днес! Благодарение на отпуската прекарвам повече време със семейството си и имам възможност да вписвам по-интересни статии в блога си.След любопитното за шрифтовете и отживелите периодични издания, днес ще пиша за умението да водиш преговори като дам пример. Ще ви разкажа за сестра ми, която има две дъщери. Едната е малката сладурана, с която споделяме обичта към четенето и книгите. Другата е на 4 години и по хитрост надминава всички ни. За своята скромна възраст е успяла да улови слабостите и на двамата си родители и ефективно ги върти на малкия си пръст. Не й се дава само кака й, която, може би поради близките години, идеално разбира малките й игрички.

Следобедът, за който ще ви разкажа, по-голямата племенница не си беше у дома. Бях поканен на обяд у сестра ми, заедно с второто й дете. Занесох сладолед, за да зарадвам по-малката. Обядът се състоеше от печено пилешко с картофи и броколи. Малката обра каквото й харесваше и остави броколите под претекст, че не може повече. Майка й правилно смяташе, че те са важна част от менюто и я помоли да си ги изяде. Детето отказа. За да я накара, сестра ми погрешно, според мен, реши да я подкупи със сладоледа. Детето очевидно искаше, смятайки, че е логично да не можеш повече да ядеш основното, но да имаш място за сладолед. И пазаренето започна. Първо беше сладолед за всичките броколи. Малката гласно изрази несъгласие. После сладоледът бе предложен за един брокол. Бурно възклицание и бутане на чинията. Сладолед само за хапка! Детето се заинати и не искаше да гледа броколите, обидено, че не получава каквото иска. Накрая сестра ми и обеща десерта в замяна на ПОГЛЕД към броколите. Познахте кой спечели! 🙁

Не беше редно да се намесвам, но сестра ми очевидно оставяше малката да я командва. Тъкмо й подаваше сладоледа и аз го взех. Отворих го и почнах да ям невъзмутимо. Племенницата ми не вярваше на очите си. Казах й, че не слуша майка си, което не ми харесва, затова съм решил, че не заслужава сладолед. И понеже мен не ме познава единственият начин да ме принуди да си го разделя с нея е да си изяде броколите. Ако посмее да пищи или да прави номера самият аз никога повече няма да й нося сладолед, а този ще изхвърля в боклука. Познайте кой спечели! 🙂

Е, читатели майки и бащи, сами знаете колко трудно е да се справите с палавниците. Защо аз се справих? Не защото съм изкусен преговарящ, а защото детето не беше мое, а е много по-лесно да гледаш от страни и да преценяваш грешките на родителите, отколкото сам да си в тази позиция. В обратния вариант със сигурност щях да съм губещата страна, защото детето щеше отдавана да е изучило слабостите ми, за да постига науменото.

Бърз урок по типография

Замисляли ли сте за шрифтовете около вас? На пръв поглед темата може да ви се стори скучна, но колкото повече вниквате в нея, толкова по-интересна може да стане.

Знаете ли например, че Хелветика е най-разпространения и използван около нас шрифт? Има го в логото на BMW, Lufthansa, Microsoft, skype и редица още известни фирми. Verdana пък е определян като най-полезен и четивен на екран, докато Times New Roman се използва в много печатни издания. Въпросът е защо?

Няма да потъваме в класификации на шрифтовете от рода на антиква, видове антиква, готически, египетски, декоративен и т.н.

Най-важното, което трябва да знаем е що е то сериф. А най-общо казано това са онези малки елементи, наричани понякога пънчета, които допълват буквата, но без които тя също би била четивна. Сансерифните (т.е. безсерифните) шрифтове са най-използвани при четене на екран. Типичното за тях е, че ако махнете дори един елемент от буквата, след това може дори да не разберете коя е тя. Изтрийте примерно хоризонталната линийка на „Н” и кажете след това „И” ли е била, „П” ли? Не знаем.

Целта на серифите обаче не е да ви обърква. Те са създадени с цел да водят окото. Когато имате по-голям обем от текст (книгите са типичен пример) серифните текстове създават усещането за подреденост и равновесие. Те водят окото по продължение на реда. Ето защо Times New Roman е по-изплезван в печата. Вижте него, сравнете го с шрифта на статиите в Wikipedia и ще усетите разликата нагледно.

Значете ли, че… периодични издания вече не съществуват?

Вестниците и списанията вече не се водят периодични издания. Изненадани ли сте? Защото това не е от скоро. Всъщност някъде през 2012 официално беше прието понятието „периодични” да се замени с „продължаващи”. Чудите се кой го реши? Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София. Защо? Защото там е позициониран отделът за национална библиография и хората в него решават как да описват книжната продукция на страната ни.

Сега по темата. Какво означава едно издание да бъде продължаващо? Тук не попадат само вестниците и списанията, а всякакъв вид издания, които под една или друга форма излизат като серия. Може да са алманаси, които се печатат веднъж на една или повече години. Или годишници на даден университет или факултет, които може и да излизат от печат веднъж годишно, но това не се случва на една и съща дата винаги. Как да ги наричаш „периодични” тогава, след като нямаш дефиниран период на издаване?

Ето го разковничето – неопределената периодичност на много издания у нас предизвика промяната в класификацията на изданията от „периодични” на „продължаващи”. Дали ви харесва или не смяната на термина е вече факт и се използва активно с професионалните среди. Добре е обаче да добие малко популярност и извън тях, все пак касае всички ни.

Почивка – България или чужбина?

Юни идва с не много приветливо време, но поне когато не вали е слънчево и приятно. Това лято ни завари с опити за спекулации с родното Черноморие, които май успешно ще подгонят туристите. Чухме, че водата и плажовете били мръсни, че хотелиерите били измамници, че лошото време щяло да продължи чак до август и съответно опасенията за слаб сезон не са напразни.

Това ще го видим едва в края на лятото. Дотогава обаче ще имаме достатъчно време да решим къде да прекараме отпуската си. Ето ме мен, например. Идните дни ми предстои да си почивам у дома и смятам да отделя време за малко ремонтни дейности. В това ще ми отидат първите десетина дни. Останалите десет ги глася за края на август за някой от къмпингите „Градина“, „Русалка“… нещо от тоя род. Ще си взема бомагите с мен и ще си превеждам на плажа под някой чадър. Идилия.

Както разбрахте моето виждане за почивка не излиза извън границите на България, но пък много мои познати вече са резервирали малки хотелчета в Гърция и смятат да летуват там. Излизало много по-евтино, времето било прекрасно, морето чисто, а храната натурална и прясна. Плюсове много и като гледам все повече хора избират да пътуват надалече, отколкото да си останат на родна земя.

Толкова скучно ли им стана българското море, или пък бизнеса със своя нестихващ ламтеж за печалба комерсиализира и съсипа всичко хубаво и дори малките спокойни парченца от родния рай, който обичахме. Надявам се опасенията ми да са напразни и след време хората отново да искат да прекарат отпуската си на Черно море.