Личния блог на В. Дечев – Страница 31 – Совите не са това, което са!

Проблем на четири лапи

В моят град Добрич никога темата за безпризорните животни не е била кой знае колко належаща. Може би, защото в по-малките населени места по-лесно се стопанисват улиците и доста по-лесно се въвежда ред.

Миналата седмица пътувах до София и си припомних защо хората негодуват. Действително проблемът с бездомните кучета изисква спешно разрешаване. Не само видях много единични, но и имах близка среща с глутница с война между четириногите. Друг такъв голям български град, който може да се „похвали “ с множество улични любимци е Пловдив. Там обаче среднощният лай е заменен с любовно мяукане. Пловдивчани не се оплакват, за сметка на сериозно засегнатите софиянци. И има защо. Котката е гальовно животно и освен да ти проси храна и да се умилква, няма да те закачи, ако не я предизвикаш или неволно нараниш. Тогава може да се впусне в атака, ако преди това не си е плюла на лапите. Кучето обаче плаши децата с лая си. Надушвайки страха става доста по настоятелно и мотивирано се репчи. Агресията е в породата му, съчетана с доста по-яка захапка, едри зъби и може бързо да те догони.

Основният проблем обаче, не е в решението да се сложи край на кучешките разходки по столичните улици, а сблъсъкът с природозащитните организации, липсата на приюти и, доколкото разбрах, малкото действащи екипи по улавянето и кастрирането на четириногите. Добрата новина обаче е, че според последните социологически проучвания кучетата в София са намалели с два пъти от преди 4 години. Ако това, което видях означава малко, то не искам да помисля какво е било през 2010-та.

Помагаме ли достатъчно на децата в нужда?

Имам приятел, който работеше в един от домовете за изоставени деца и тотално се беше отчаял от условията там. Като психолог разбираше тормозът на който са подложени и знаеше, че той не може да остане без последици в психиката им и като възрастни. Неведнъж сме се организирали няколко семейства и сме дарявали дрехи, играчки и други, ползвани от нашите деца. Но това, разбира се, никога не е достатъчно.

Нуждите на децата са много по-големи и включват внимание и разбиране, което с пари никога не можем да им купим. Надявам се поне кампаниите по Коледа да им позволяват да се почувстват добре и да ги зарадват с подаръци. Добре е децата да чувстват, че много хора отвън ги е грижа за тях и правят каквото могат да им помогнат. Един такъв пример беше кампанията „АЗ съм с теб … на Коледа”, при която на благотворителен търг популярни личности събраха сума, с която успяха да покрият нуждите на децата в четири домове, да им организират празнична вечеря, както и да им подарят подаръци. Фондацията „Аз съм“, която стои зад каузата, е на модела Ива Механджийска, която е решила сериозно да се захване с благотворителност. Тя е била подкрепена от много личности в шоубизнеса и модата – актрисата Диляна Попова, много български Мис и Мисис като Елеонора Манчева и Мисис баба – Капка Амзина, синоптичките Никол Станкулова и Деси Банова, Светослав Кантарджиев, фотографи, режисьори и други.

Това е само началото на фондацията на Механджийска, която цели да бъде в помощ както на изоставени деца, така и на тежко болни и хора с увреждания. Ако и вие желаете да помогнете – погледнете сайта на фондацията – imfoundation.eu, където можете или да дарите, или да си купите някои от останалите от търга предмети.

Да пътуваш и опознаваш

Едно от най-големите предимства на презграничните екскурзии е възможността да срещнеш повече хора и да разшириш мирогледа си. Единствено от запознанства с чужденци в тяхната среда ще разбереш как живеят и ще успееш да си съставиш мнение.

Разбира се, както и при нас, те са разделени на лагери – едни песимистично гледат на обкръжаващата ги среда като си търсят постоянно поводи за недоволство; други ще са оптимисти и ще те разходят само по светлите улици, ще те запознаят с красивите традиции, за да придобиеш най-добри впечатления; третите ще те хванат за ръка и от луксозния център ще те накарат да изпиеш едно кафе в гетото, само за да ти покажат, че го има.

В такива случаи аз съм си изградил тактика. Пътувайки и общувайки, вярвам само на собствените си очи и на психологическия си усет. Когато контактувам с чужденец никога не го оставям да поеме изцяло инициативата да ме развежда и говори. Подготвил съм си и арсенал от въпроси. Винаги питам за данъците, продажбата и наемането на имоти, туризмът и екологичните проблеми. Не на последно място задавам хипотетичната ситуация, ако реша да живея в еди-кой си град с професията си на преводач ще мога ли да се реализирам.

Така успявам да си дам сметка дали страната има развита социална политика, дали е правова, какви са настроенията на хората спрямо тяхната икономическа система и стандарт на живот, как приемат чужденците.

От скромните ми пътувания и срещи с чужденци в родината зная, че не искам да живея в Румъния, Турция, Гърция или Сърбия. Май България си е едно оазисче на Балканите с далеч по-незначителни проблеми от съседите си. Не искам да пребивавам продължително във Франция, Полша или Белгия, а Англия и Германия щяха да са страхотно място, ако бях лекар или инженер. Уви-не съм!

ММА Гала вечерта с Паскал Дойчев и Андон Атанасов в Гранд Хотел Банско

Наскоро по телевизията излъчиха запис от ММА Гала вечерта, която изправи България срещу Гърция на турнир по ММА – Смесени бойни изкуства. Този спорт е сравнително нов, но много динамично развиващ се, защото съчетава класическия бокс и борба в едно, както и още много други бойни изкуства, които да помагат в надхитряването и повалянето на противника. Като цяло боевете са много технични и интересни, а не просто силови. За да бъдеш ММА боец пък се изисква много повече комбинативност, тъй като трябва да си подготвен и да съчетаваш бокс, борба и поне още едно бойно изкуство. Наистина си заслужава този спорт и носи адреналин, хвърлете му едно око дори ако типичния бокс или борба не са по вкуса ви 🙂

Аз лично се заредих с адреналин миналата събота, когато беше излъчена въпросната Гала вечер и турнир по ММА. Събитието се е състояло на 14 декември – на същата дата се би и Кубрат Пулев срещу Джоуи Абел в Германия – и го смаза 🙂 Не знам дали е късмет или просто нашите момчета са уникално добри, защото и в Банско победите се редяха една след друга. Бяха изиграни общо пет мача, един от които между жени. И в петте резултатът беше един и същ – побеждаваха българските бойци. Гърците претърпяха един огромен погром, след като дори шампионът им по ММА не успя да вземе мач и то срещу наше момче, което все още няма постижения от подобна величина в биографията си – Павел Живков. Цялата зала полудяваше от викове за България – огромна и съвсем оправдана еуфория – и много положителни емоции за тези като мен, гледащи от вкъщи. Би трябвало подобни събития да се организират по-често у нас, дано и други собственици като Андон Атанасов и Паскал Дойчев от Гранд Хотел Банско решат да предоставят зали за провеждане на събития от толкова висок клас. С огромно удоволствие бих присъствал лично на следващото 🙂

Добрият превод е като жената

„Добрият превод е като жената – ако е верен, не е хубав, ако е хубав, не е верен!‟ – тази мисъл ми попадна наскоро.
Моите разсъждения на тази тема са неизчерпаеми, не само, защото се занимавам именно с това, но и защото напоследък доста представители на професията сериозно срамят достойнството на преводача. Сега почти всеки, който поназнайва нещичко по даден език, си мисли, че ще може да се заеме да работи по художествени, а не дай си Боже и други текстове. Истината е, че преводът е изкуство и един що-годе приемлив превод се получава с много опит. Не случайно има цяла наука за преводите и множество статии изписвани по въпроса.

Миналата седмица ми попадна много лош превод на популярно произведение. Толкова тъжно четох, че почти не разбрах за какво иде реч. Професионалното ми любопитство ме подтикна да потърся в Интернет да видя дали няма да намеря поне част, някакъв откъс от произведението. Както и очаквах преводът бе постен, неинтригуващ, далечен от основната ритмика и емоционалност на оригинала.

Лошото е, че напоследък много издателства, за да спестят от разходи по превода дават истински добри творби на малко популярни новатори в професията, които опорочават текстовете или от незнанието КАК се прави превод, или от недознайване на езика. Но тогава какво сте се захванали?!

Обикновеният читател сигурно си мисли, че преводът е лека и бърза работа. Това далеч не е така – иска мислене, творчество и цялостно разбиране на стила на автора. Ако преводачът прибързва и нямам време да редактира превода си се получава един наниз от думи, който често звучи плоско и еднозначно. Уважаващият себе си не само ще се задълбочи в чуждия, но и ще вникне в собствения си език. Давам за пример Теста на Рубакин, който разделя условно словото ни на думи-образи, думи-явления, думи-действия и прочие. Ако ви е интересно намерете си го и го разгледайте. Всяка една дума в чуждия текст трябва да бъде строго премерена и осмислена и да се намери точен еквивалент на нея в българския. Иначе няма смисъл от упражнението превеждане.

Така че, колеги, замислете се, още повече, че вие създавате нещо ново, с мисията да предадете посланието на автора. И не забравяйте, че вие също носите авторски права върху текста.