От родното по-хубаво няма

bulgariaТази седмица ми е едно такова родолюбско! Независимо всички належащи политически и социални проблеми в страната ни, смятам, че няма място по-хубаво от България. Затова искам да споделя 5 неща, които обичам в родината ни:

1. Прекрасният климат и географско разположение. Имаме си четири сезона, които ни позволяват да се насладим на всички красиви фази, през които преминава природата. На територията си събираме равнини и низини, големи и малки реки, планини и море. Много държави не могат да се похвалят с такъв туристически бонус и хората редовно пътуват в чужбина, за да зърнат морска шир или да спортуват ски.

2. Родният вкус. Като един истински гастроном, който в своите малко над 40 години е опитвал вече какво ли не, смятам, че родната кухня е най-хубава и здравословна. Вярно, че нямаме традиционно спагети, труфели или многобройни видове сирене, но пък нашите ястия са прекрасни вкусови съчетания. Който е ходил в Полша знае, че там почти всяка гозба е и сладка, и солена, в  източните страни пък инвазията на подправки над продуктите е забележителна (не за всеки стомах). За мексиканска, или пък за китайската кухня (автентичната, а не нашенската), не бих могъл и да говоря. Вина и ние си имаме – български- плътни, с богат вкус, сирене и кашкавал и сочни плодове. В повечето страни плодовете и зеленчуците отдавана не са естествено отглеждани, а резултата на ГМО, торове, др….

3. Минералната вода. Където и да съм ходил, досега по-хубава минерална вода не съм пил!!! Заявявам го съвсем отговорно. Тези от вас, които са пътували ще го потвърдят. Най-отвратителна ми е била „минераланата“ вода в Амстердам, която имаше тежък металически вкус на тръби.

4. Красивите хора. За разлика от много страни, тук в България сме събрали богат генетичен фонд, който „ражда“ и светли (светлокоси и светли очи) и тъмни хора (тъмни коси и очи). Хора, в по-голям процент, високи и стройни. Имаме обли лица с меки черти. Няма смисъл да изтъквам острите скули и носове на французите, квадратните лица на германците, странно издължените лица на англичаните, топчестите фигури на американците, пре-заоблените форми на латините (Латинска Америка, мексиканци, португалци …)

5. Музиката. Българската народна музикална култура е толкова богата… та ние делим типове фолклорни звучения на региони. Няма в света такава музика, сякаш излята от природата и пята, така че да ечи сред планините и да радва полята…

 

Доброто старо време

Човек колкото повече остарява (не че се чувствам стар), започва все по-често с умиление да си спомня за миналото, за детските игри, лудите тинейджърски и младежки години. Винаги съм се старал да си спомням само хубави моменти, а лошите да ги игнорирам. Донякъде успях, за което съм много щастлив. Човек е невъзможно да забрави всичко неприятно, което е преживял, но съм щастлив, че си спомням за такива моменти изключително рядко. Това се опитвам и да предам на децата ми. Да взимат най-хубавото от живота и да го запомнят за дълго. И след време и те да се радват на спомените си. Какво по-хубаво от това. Да осъзнаваш, че си живял и живееш пълноценно.

Проблем на четири лапи

В моят град Добрич никога темата за безпризорните животни не е била кой знае колко належаща. Може би, защото в по-малките населени  места по-лесно се стопанисват улиците и доста по-лесно се въвежда ред.

Street_Dogs_in_INDIAМиналата седмица пътувах до София и си припомних защо хората негодуват. Действително проблемът с бездомните кучета изисква спешно разрешаване. Не само видях много единични, но и имах близка среща с глутница с война между четириногите. Друг такъв голям български град, който може да се „похвали “ с множество улични любимци е Пловдив. Там обаче среднощният лай е заменен с любовно мяукане. Пловдивчани не се оплакват, за сметка на сериозно засегнатите софиянци. И има защо. Котката е гальовно животно и освен да ти проси храна и да се умилква, няма да те закачи, ако не я предизвикаш или неволно нараниш. Тогава може да се впусне в атака, ако преди това не си е плюла на лапите. Кучето обаче плаши децата с лая си. Надушвайки страха става доста по настоятелно и мотивирано се репчи. Агресията е в породата му, съчетана с доста по-яка захапка, едри зъби и може бързо да те догони.

Основният проблем обаче, не е в решението да се сложи край на кучешките разходки по столичните улици, а сблъсъкът с природозащитните организации, липсата на приюти и, доколкото разбрах, малкото действащи екипи по улавянето и кастрирането на четириногите. Добрата новина обаче е, че според последните социологически проучвания кучетата в София са намалели с два пъти от преди 4 години.  Ако това, което видях означава малко, то не искам да помисля какво е било през 2010-та.

Помагаме ли достатъчно на децата в нужда?

decaИмам приятел, който работеше в един от домовете за изоставени деца и тотално се беше отчаял от условията там. Като психолог разбираше тормозът на който са подложени и знаеше, че той не може да остане без последици в психиката им и като възрастни. Неведнъж сме се организирали няколко семейства и сме дарявали дрехи, играчки и други, ползвани от нашите деца. Но това, разбира се, никога не е достатъчно.

Нуждите на децата са много по-големи и включват внимание и разбиране, което с пари никога не можем да им купим. Надявам се поне кампаниите по Коледа да им позволяват да се почувстват добре и да ги зарадват с подаръци. Добре е децата да чувстват, че много хора отвън ги е грижа за тях и правят каквото могат да им помогнат. Един такъв пример беше кампанията „АЗ съм с теб … на Коледа”, при която на благотворителен търг популярни личности събраха сума, с която успяха да покрият нуждите на децата в четири домове, да им организират празнична вечеря, както и да им подарят подаръци. Фондацията „Аз съм“, която стои зад каузата, е на модела Ива Механджийска, която е решила сериозно да се захване с благотворителност. Тя е била подкрепена от много личности в шоубизнеса и модата – актрисата Диляна Попова, много български Мис и Мисис като Елеонора Манчева и Мисис баба – Капка Амзина, синоптичките Никол Станкулова и Деси Банова, Светослав Кантарджиев, фотографи, режисьори  и други.

Това е само началото на фондацията на Механджийска, която цели да бъде в помощ както на изоставени деца, така и на тежко болни и хора с увреждания. Ако и вие желаете да помогнете – погледнете сайта на фондацията – imfoundation.eu, където можете или да дарите, или да си купите някои от останалите от търга предмети.

Да пътуваш и опознаваш

Едно от най-големите предимства на презграничните екскурзии е възможността да срещнеш повече хора и да разшириш мирогледа си. Единствено от запознанства с чужденци в тяхната среда ще разбереш как живеят и ще успееш да си съставиш мнение. travel

Разбира се, както и при нас, те са разделени на лагери – едни песимистично гледат на обкръжаващата ги среда като си търсят постоянно поводи за недоволство; други ще са оптимисти и ще те разходят само по светлите улици, ще те запознаят с красивите традиции, за да придобиеш най-добри впечатления; третите ще те хванат за ръка и от луксозния център ще те накарат да изпиеш едно кафе в гетото, само за да ти покажат, че го има.

В такива случаи аз съм си изградил тактика. Пътувайки и общувайки, вярвам само на собствените си очи и на психологическия си усет. Когато контактувам с чужденец никога не го оставям да поеме изцяло инициативата да ме развежда и говори. Подготвил съм си и арсенал от въпроси. Винаги питам за данъците, продажбата и наемането на имоти, туризмът и екологичните проблеми. Не на последно място задавам хипотетичната ситуация, ако реша да живея в еди-кой си град с професията си на преводач ще мога ли да се реализирам.

Така успявам да си дам сметка дали страната има развита социална политика, дали е правова, какви са настроенията на хората спрямо тяхната икономическа система и стандарт на живот, как приемат чужденците.

От скромните ми пътувания и срещи с чужденци в родината зная, че не искам да живея в Румъния, Турция, Гърция или Сърбия. Май България си е едно оазисче на Балканите с далеч по-незначителни проблеми от съседите си. Не искам да пребивавам продължително във Франция, Полша или Белгия, а Англия и Германия щяха да са страхотно място, ако бях лекар или инженер. Уви-не съм!