Знаете, че съм изкушен от темите за култура, наука, образование – по обясними причини. И сигурно вече си мислите, че подобно на много информационни сайтове и медии ще ви атакувам с някоя легендарна и почти невероятна история за великата Маргарет Тачър – нещо, което обикновено се случва, когато се спомине някой известен човек или политик. Веднага се появява незнайно откъде неизвестен набор с оригинални цитати, които със сигурност не ги е чувал даже и човекът, на когото ги приписват.
Не, днешната история за българското образование и Желязната лейди няма да е легендарна и граничеща с невероятното. Защото наистина се е случила – през 1971 година, когато тя е министър на образованието на Великобритания и в качеството си на такава идва на посещение в България. За случката разказва вестник „24 часа“.
В поредицата от посещения и срещи, която представляват подобен род визити, Желязната лейди посещава и Техникума по химия в Стара Загора и не в рамките на куртоазията в последващо интервю, което дава за английско радио, подчертава, че една от силните страни на тукашното образование е много тясната връзка между обучението във въпросния техникум и практиката в местния химически комбинат. Това тя определя като характерна черта на цялата ни образователна система.
Предполагам, по-младите от вас са чували, че някога родното образование е било на по-високо ниво. Не, може би нивото си е било същото – просто е имало къде да се осъществява връзката между наука и практика. В момента не се сещам – имаме ли действаща индустрия и интересува ли се тя от това да си подготви кадри, които да й вършат работа. А образованието вълнува ли се от това дали специалностите, които предлага, имат някаква практическа приложимост?
