kachulkaБългарите имаме една много хубава приказка – след дъжд качулка. Което ще рече, че предприетите действия са правилни, но позакъснели. Чак когато ни сполети някакво природно бедствие – било ураганен вятър или пък наводнение –  и както често се случва напоследък се стигне до пострадали и жертви, се сещаме какво е трябвало да се направи, а то най-простичко може да се формулира с две думички – контрол и превенция. Трябва ли да духне ураганен вятър със скорост 120 км в час, да започнат да падат тераси и огромни метални билбордове, да има жертви, за да се сетим, че при монтажа на такива опасни съоръжения трябва да има не само начален строг контрол, но и постоянно следене на състоянието им. Трябва ли тераси или цели блокове от занемарени стари къщи в центровете на градовете да падат по главите и по колите на хората и отново да се стига до жертви, за да влязат общинските контролни органи в роля и да започната да налагат санкции на собствениците, да ги задължават да ремонтират или пък да започнат ремонтите за сметка на общината и после  да осъдят собственика на опасната сграда. Трябва ли да чакаме да дойде април-май, когато ще започнат мощно да се топят снеговете и ще завалят обилните пролетни дъждове, за да се сетим да погледнем в какво състояние са коритата на реките и стените на язовирите. Ей за тия случаи на закъсняла деятелност народът е казал – след дъжд качулка. Само дето дъждът най-много да те намокри, а немарливостта направо убива.

Google+ Comments