Публикации с етикет ·

работа

·...

Работещите майки. Защо работодателите ДА ги наемат ?

1 коментар

Преди време бях чел статия, която изтъкваше предимствата на работещите майки като желани служители. Сетих се днес да ви споделя нейната същина, защото една позната точно седмица се върна на работното си място след 2-годишно отсъствие по майчинство и ме накара пак да се замисля по въпроса.

И така. С какво тези жени са по-добри от другите? Ето три техни предимства:

Mother and baby in home office with laptop– По организирани са – това е умение, което се натрупва постепенно. Когато имаш много задачи, малко време и поне още 2-ма души, за които да се грижиш, се научаваш да приоретизираш. Вече не си пиеш кафето по половин час, нито вършиш задачите си спокойно една по една. Напротив – действаш мобилизирано и експедитивно, защото знаеш, че много скоро ще ти изникнат още ангажименти.

– По-загрижени са – голяма е промяната, която възниква в един човек, щом стане родител. При мъжете също се наблюдава известна метаморфоза, но при жените тя е някак си по-отчетлива. Стават по-внимателни и по-загрижени, което се пренася от личен и в професионален план. Това е умение, което всеки умен работодател би оценил като предимство.

– По-отдадени са – Когато един млад човек е несемеен и нищо не го задържа на едно място, той много по-често си мисли „Дали да не се преместя в друг град?“, „Дали да не си потърся по-добра работа?“ и т.н. На младите не може да се разчита, че ще станат служители на годината, защото още на следващия месец може изненадващо да подадат молбата си за напускане. Семейните от своя страна вече са пуснали корени и ще се задържат по-дълго на текущата си позиция.

Разбира се, има фактори относно работещите майки, с които е нужно да се съобразите, като те са обвързани най-често с работното време. То трябва да е съобразено с часовете, когато детето на колежката ви отива/приключва детска градина или училище. Фактор 2 са извънработните часове – една майка има много по-малка възможност да остава след работа или да работи събота и неделя. Това са въпроси, които се уточняват с ръководството и които по мое мнение лесно могат да се изгладят стига да има разбирателство между двете страни.

Психологията в търсене на работа

2 коментара

И HR-ите са хора, и те могат да се поддадат на психологически и когнитивни трикове като всички останали. Чрез тях можеш да им влезеш в главата и да разкриеш какво търсят в един кандидат. Това би могло да те доведе до заветната цел, а именно да бъдеш нает.

role-of-psychology-in-hr-3-638Най-удобното време за насрочване на интервю е във вторник в 10:30. Уточняваме, че това е най-удобното време за интервюиращия, а не за вас. В понеделник HR-ът има да приключва някакви дела от миналата седмица, но във вторник сутрин, след като е изпил първото си кафе, ще е в най-подходящо настроение да ви приеме.

Отговорите на зададените въпроси трябва да са съобразени с възрастта на интервюиращия. Ако HR-ът е на възраст между 20 и 30 години, говорете за мултитаскинг и покажете нагледни материали на работата ви; ако е в диапазона 30-50 наблегнете на креативността и баланса между личен живот и работа; 50-70-годишен интервюиращ – изтъкнете трудолюбието си и демонстрирайте уважение към постиженията му. Трикът с „кажи му това, което иска да чуе“ тук важи с пълна сила.

Гледайте HR-a в очите, докато отговаряте на въпросите му. Може да ви се стори странно, но според едно проучване, хората, които не гледат събеседника си в очите, се считат от околните за по-малко интелигентни. Увереността в собствените ви възможности и компетентност е ключов фактор при интервюто за работа. Тя трябва да си личи от начина, по който се изразявате, затова подбирайте правилните думи и не омаловажавайте предишния си опит. Той е също толкова важен, колкото и да уверите събеседника си, че ще се справите с бъдещите задачи, които ще ви бъдат поставени.

Какво се случва в Гърция?

няма коментари

greek-map-flag-greeceИзмина доста време, откакто гръцките ни братя изпаднаха в доста трудно положение. На фона на техните проблеми ми е трудно да повярвам, когато някой, тук в България, се оплаче, че му е ниска заплатата или, че е безработен. Ако искате да знаете какво означава да си наистина без работа и с понижени доходи, по-добре говорете с някой грък, та да ви каже.

Това лято дъждовното време изгони доста туристи от нашата страна. За това пък посещаемостта в гръцките курортни селища надхвърли очакванията. Но „късметът“ съвсем не подпомогна страната да излезе от кризата. Да подобрят положението си успяха хотелиерите на семейни вили, хазаи и ресторантьори по места. Според Дойче Веле, която следи положението в страната от месеци, всеки трети е все още без работа, заплатите са понижени с над 30 процента. Най-засегнати са хората от малките населени места или островите, работещи в средни и малки предприятия. Заплатите могат да се забавят там от 3 до 12 месеца.

При това положение много хора се чудят как да свържат двата края. Ако нямат градина, за отглеждане на собствена продукция – доста трудно. Хората от големите градове са по-сплотени от всякога. За спешни случай разчитат на заеми от семейство и приятели.

Кога се очаква кризата да приключи? Това е въпрос, на който сигурно никой не може да отговори. По мои виждания – когато хората променят навиците си. Пътувал съм по гръцко и мисля, че митът за гръцкия мързел си е съвсем реален. Не само, че трудно можеш да накараш грък да работи събота, и особено в неделя, но и много лесно можеш да го убедиш да си почине, да изпие с теб едно узо и да го държиш на масата през целия ден. Работата му започва от 10 сутринта и към 17 часа вече е запразнил. Това по мои скромни наблюдения. Като разбира се отварям скоба, че не може да се съди за целия народ по няколко скромни примера, на които аз съм попаднал. При все обаче, съдбата на Гърция в последно време е доста показателна. Определено има от какво да се поучим.

Ремонтни дейности

няма коментари

diy-home-repair-introУ дома ремонтните дейности продължават с пълна пара. Боядисваме стените, разместваме шкафове, заменяме някои за нови, изхвърляме стари неща и освобождаваме пространство. Ще стане светло, хубаво и широко… почти като ново.

Има хора, за които казват, че са във вечния ремонт. Това сигурно е така, тъй като са започнали да вършат нещо, без ясната представа какво ще излезе накрая. Или пък просто не са им стигнали парите за онова, което искат. И в двата варианта ремонтът скоро няма да приключи.

Най-важното, когато решите да се занимаваш с обновяване на дома, е да имате визия за крайния резултат. За това е необходимо предварително да прецените, вземете мерки, потърсите изгодни предложения за покупките, които сте си наумили. Направете списък, ако трябва. Изчислете прецизно. Едва когато се чувствате готови да отделите време и да купите необходимото и се захващайте за работа. Взимайте отпуска и вършейте, че да приключите по-бързо.

Не мога да си представя какво е да се влачиш във времето, да живееш като в бойно поле и да се налага да си гладиш дрехите ежедневно, понеже гардеробът го няма, а те се мачкат по столовете. Неприятно е и когато не можеш да поканиш съседа да гледате мача, щото жената те навиква, че не иска комшиите да говорят за разтурията у дома. И накрая и за съседите е неприятно постоянно по стълбището да мирише на латекс, да се чува скрибуцане от размествания и къртене на стени. И на вас ще ви омръзне да си пилеете времето.

Две бири и музиката да свири

няма коментари

652328_534__4x3Колко малко му трябва на човек? Както се казва в един стар български филм: „Дай две бири и музиката да свири“.

Точно към това предразполага хубавото време и честно казано хич не ми се работи. За тоя ни обичаен мързел, който се повтаря всяка година по едно и също време, често обичаме да говорим като за пролетна умора. Само дето никак не е умора и като започне още преди пролетта ни подкарва до последните топли дни на есента.

Истината е, че хубавото време ни кара да си гледаме жално, закотвени за работното бюро,  да си мечтаем за релакс, нещо разхладително и много забавление. Слънчевите дни яко развалят офис дисциплината. А оттам идва и по-малката мотивация за извършването на какви и да е дейности. Лесно се изнервяме на околните и гледаме по-бързо да се изнесем след края на работното време. Но представяте ли си как се спаряват хората в топлите страни. Те предполагам цяла година са в така наречената „пролетна умора“. И все пак някак си успяват, кой както може, де се организира. Тук обаче ми идва на ум каква им е икономика и като имам предвид, че повечето топли страни все още са под знаменателя на думата „развиващи се“, май май не им се получава много.

И така… две бири, музиката да свири и аз в офиса пред компютъра. Мисля, мисля, и все пак откривам нещо полезно в цялата тази прелюдия към почивните месеци. От една страна благодарение на това мечтание по отпуските, почивните дни ни се струват по-сладки и гледаме да си отпочиваме на макс. Така се учим да ценим свободното си време, глезим се повече и по-ефективно. А ако например попитате един неработещ човек/ ученик/студент/ възрастен дали му ли приятно да е свободен и да се чуди какво да прави по цял ден, то той непременно ще ви отговори, че и мързелуването не е лека работа. Най-големият му проблем е скуката, а тя води до глупави приумици и усещане за пропиляно време…