„Пари при пари отиват, но не многото при малкото, а малкото при многото“, казва мъдрецът на българския следосвобожденски бизнес Атанас Буров. Считан от Държавна сигурност за идеолог на българската буржоазия, той в същото време е олицетворение на успелия български предприемач, на патриота, на знаещия на можещия български мъж.
В живота си Буров достига многократно до върхове – избран е за член на политическата комисия на Обществото на народите, излиза от Голямата депресия по-заможен, отколкото е в началото, става министър неколкократно, и то все в повратни моменти за родината си. Неговите роднини и приближени участват в далавери. Той самият е бил обвиняем нееднократно за политическата си дейност след настъпване на властови промени в България. Всъщност, Буров умира в Пазарджишкия затвор, след като новата власт след 1944г. го интернира и осъжда за лишаване от свобода заради връзките, които според тях е поддържал с фашистки организации.
Възпитаник на Сорбоната, Буров обаче през целия си живот е бил русофил, привърженик на политиката на Антантата и на САЩ. Политикът не е одобрявал присъединяването на България към Тристранния пакт начело с Германия през Втората световна война.
Ако ви стана интересна историята за живота на държавникът, може да прочетете част втора.