Интровертите са хора, които предпочитат да се вглеждат във вътрешния си свят повече, отколкото в заобикалящия ги. Те обръщат голямо внимание на мислите и емоциите си и обичат да разсъждават над тях. Всичко това обаче не значи, че не са способни да си общуват с останалите. Те внимателно избират с кого си заслужава да прекарат време и с кого не. Противно на схващанията, интровертите не са срамежливи – те просто обичат да се усамотяват и не виждат смисъл да обсъждат незначителни теми.
Има социални ситуации, при които интровертите просто се чувстват некомфортно. Една от тях е запознаването с нови хора. Това е нещо, което не идва при тях по естествен начин, а и, честно казано, не се стремят към него. Интровертният тип хора предпочита запознанствата да стават по непринуден начин, а не насила. В процеса си задават въпроси от рода на: „Защо трябва да се запознавам с този човек?“, „Как да поддържам разговора?“, „Какво да правя, ако настъпи момент на мълчание?“ и разни други такива, които ги поставят под стрес.
Интровертите принципно не си падат по партита и други събития от социален характер. Твърде много хора, твърде шумно, твърде енергично… Любимата им част в такава ситуация е да се изолират настрана с група приятели и да си говорят на дълбоки житейски теми. Но с удоволствие биха заменили това с домашна обстановка, легло и книга в ръка. Често нямат търпение да си тръгнат възможно най-скоро.
Асансьори? Те са ок, стига да няма други хора в тях. Моментът, в който врата се затвори и няма никой с тях в асансьора, е блажен. Иначе биха се чувствали неловко, понеже не обичат т.нар. small talk, който биха водили по принуда.
Всичко това звучи ли ви познато? Може би и вие сте един от тях :).