В или извън клишето…?

Клиширани изрази, клиширани идеи, клиширани образи, стилове, поведение и какво ли не още. Сещате ли се за нещо, което не може да бъде клиширано? Аз лично, не. Културата ни може да бъде клиширана, поведението, начинът ни на говорене, обличане и дори отношението ни към хората.

Step-Away-from-the-Cliche-606x454А ако се замислим малко по-обстойно върху този въпрос, не мислите ли, че е възможно да излезем от клишето?

Когато говорим за идеи, концепции и работа, това е т.нар. умение да мислим „извън кутията“, да разпростираме ума си извън познатите ни граници. Трудно е да го постигнем, защото клишето е навсякъде. То обгражда нас и нашето семейство, постоянно и ежедневно се сблъскваме с него. Защо иначе съществуват понятия като масова култура, масова литература и масово изкуство? Защото е клиширано, познато и оттам сетивата ни казват, че го харесваме. И ако подходим логично, ще видим, че на обществото по принцип му е необходимо време, за да приеме нещо ново и иновативно. Нали знаете колко гении именно заради това са загинали в самота и бедност, останали неразбрани от тогавашното общество…

Днес обаче е различно! Днес повече от всякога иновацията се търси и се цени. Затова в епохата на XXI век е много важно умението да мислим извън кутията и извън клишето, да сме различни и да се открояваме. Нека уточня как да се откроявате обаче. Моля, не се татуирайте произволно и необмислено, не си слагайте пиърсинг преди да помислите какво впечатление оставяте и не показвайте повече от тялото си, отколкото е прието да се вижда. Вярно е, че подобни действия оставят впечатление, но дали то е такова, каквото би ви се искало. Стъпете извън клишето по собствен и индивидуален начин, по който ще се радвате да ви видят и да паднете под светлината на прожекторите. Но не го правете, ако след това ще ви сочат и ще си шушукат неприятни за вас неща.

Винаги е по-лесно отстрани

Хората не случайно са казали, че „на чужд гръб и сто тояги са малко“.

Много истина има в тази народна мъдрост. Толкова много, че съм сигурен, че значението й може да се открие в пословиците и поговорките на много други страни, а не само в нашата.

shoesВинаги е по-лесно да гледаш отстрани и да даваш акъли на хората. Всички го правим и на всеки от нас му е навик до някаква степен. Истината е обаче, че колко и да се опитваме или да мислим, че притежаваме невероятни способности да се поставяме на мястото на другия… не можем. Сега ще ви обясня защо.

Аз например винаги мисля рационално и логично. Всяка ситуация я разглеждам от различни ъгли и се старая да стигна до най-разумното решение. Това е моят начин на размишление, но той със сигурност е по-различен от вшият. Няма как да знаем човекът срещу нас какви емоции изпитва и какви фактори още му влияят.

Затова винаги е по-лесно да гледаме отстрани и да си вадим заключения на база очевидното или информацията, която са ни дали. Някои тайни обаче винаги остават скрити, а оказват влияние върху хорските решение. И нека завърша по следния начин днешните си размишления. Хубаво е понякога… всяка жаба да си знае гьола.

Максимална минимизираност

Предполагам, че израз като „максимална минимизираност“ може да ви прозвучи малко объркан в началото.

На практика обаче няма нищо сложно, ако вникнете малко дълбоко в значението. Всъщност това е изразът, който използвам, за да обясня умението да вършим максимално много задачи с максимално качество за минимално време. т.е. да постигнем максимални резултати с минимален арсенал от вложени средства. Словосъчетанието ми хрумна съвсем случайно и дори вече не помня кога се случи и какъв беше поводът. Не съм чувал обаче някой да го използва в широк план. За разлика от мен, а аз доста го употребявам. Харесвам ми, че двете думи са омоними, както и звученето, което създават като комбинация.

KeyКратко, точно и ясно. Това е перфектната формула за всяка крилата мисъл или добър съвет.  И ако се замислете „максимална минимизираност“ е наистина добър съвет, който можете да дадете в различни ситуации и по различни поводи. Ако този израз ми беше известен, докато все още учех (преди толкова време), може би щях да си го повтарям значително по-често и да се самомотивирам по този начин. По онова време обаче имах склонност да отлагам важните неща възможно най-напред в бъдещето. Нали знаете как е? Когато имате време и знаете, че спешните неща не са чак толкова спешни в крайна сметка, протакате ли протакате..

Сега е различно, разбира се. Вече върша всичко веднага и гледам да не изоставам с никоя задача, защото знам, че може да ми излезе през носа след време. Задълженията се трупат ли трупат, времето не стига и в крайна сметка ти се опъват нервите до скъсване.

Затова… максимална минимизираност. За мен това е ключът към успеха.

Бърза разходка към п-в Ютланд

Обичам от време на време да обогатявам общата си култура и затова често разглеждам къде сайтове, къде видеа или книги на различни теми.

Така съвсем случайно си припомних нещо, което отдавана бях забравил. В северната част на Европа има един красив полуостров, чиято територия е разделена между Дания и Германия, като по-голяма чат се пада на първата. Създаден по естествен начин от природата, мястото се явява граница между Балтийско и Северно море.

Общата му площ е около 40 хил. кв. км, има множество дюни, силно изразени заливи, красиви гледки и лек равнинен терен. Но какво ви говоря все още, вижте видеото по-долу, за да добиете визуална представа за Ютланд. Неговият автор, Jonas Høholt е успял да компресира 7-те месеца обиколки из полуострова в 2 минути и половина чиста красота.

 

Across a Peninsula 4K from Jonas Høholt on Vimeo.

С пълна газ и без спирачки

OLYMPUS DIGITAL CAMERA„С пълна газ и без спирачки“. Създава ли ви този израз усещане за опасност и безразсъдство? На мен обезателно, да. Представям си някой амбициран младеж, който е натиснал педала на своята кола или мотор и не го пуска без значение какво се изправя на пътя му.

Има хора, които не просто изпадат в такива състояния от време на време, за да покачат адреналина си, а просто не познават друг начин на живот. Ден за ден, харчейки с широки пръсти, когато имат, и гладувайки – когато нямат. Превключват на по-висока скорост и не смеят да намалят от страх да не изостанат. Затова и нямат нужда от спирачки, те никога не се спират. Стремят се не към утрешния, а към днешния и оцеляването в настоящето. Не се прибират у дома, защото домът им е много широко понятия и често спят, където намерят.

Понякога се замислям за тези хора и осъзнавам, че не мога да бъда като тях. Аз имам нужда от сигурност и от стабилност. Искам да знам не просто, че утрешният ден ми е осигурен, а да имам начертан план за бъдещето. Искам да знам датите, на които получавам заплатата си и да знам стойността й. Да се оставям на течението да ме влачи и повлича, не е съществуване, което бих избрал. Идеално знам, че има и хора, които пък предпочитат животът да им поднася изненади всеки ден и не понасят рутината.

Хора и хора, така е било и винаги ще бъде. Като какъвто и тип да се определяте обаче, на мен все ми се струва, че е добре поне от време на време да удряме по една житейска спирачка просто за да се огледаме дали около нас всичко тече нормално и безопасно.