Да ти спукат гумата нарочно

Имам един колега на работа, който е много точен човек. Винаги идва на време, спазва си сроковете и изпълнява задачите си по строг график. Затова ми стана много странно, когато онзи ден закъсня с половин час сутринта за работа. Никога преди това не му се беше случвало и много се изненадах. Логично го попитах дали не се е случило нещо лошо… така и беше станало.

Ето неговата история такава, каквато ми я разказа.

Преди пет месеца се изнесъл на квартира с приятелката си. Млади хора са и несемейни, много приятна компания като цяло. Не знам обаче как им е хрумнало да заживеят на квартира с още едни техни приятели, също двойка. Може би аз съм с по-остарели виждания, но на мен ми звучи малко странно. Както и да е, сигурно така им излиза по-изгодно, а и щом им харесва този начин на живот, кой съм аз, че да се бъркам. Както ми стана ясно от историята му, и той, и другото момче си имат лични автомобили, с които ходят на работа. Пред блока им имало малко места за паркиране, но се справяли да си намерят такова.

changing-a-flat-tireПреди два-три месеца обаче станало ясно, че някой нарочно е спукал гумата на колата на съквартиранта му. А тази сутрин открил, че е спукана и неговата, та затова се забавил. Трябвало да я сменя с резервната и да отскочи до вулканизатора да му залепят старата. Сподели ми, че вече му изглеждала подозрителна цялата ситуация и се чудил кой ли може да им има зъб. Едва ли за пет месеца съседите не са разбрали, че имат нови обитатели на блока. Чудил се дали не ги мислят за някои нахални студенти, които си зарязват колите, където им дойде. Не знаел какво да прави, а приятелката му дори предложила да си сложи бележка на предното стъкло с текст: „Аз живея тук. Моля, не ми пукайте гумите. Ако ви преча, телефонът ми е…“

Има логика и в нейното предложение, но аз се замислих следното. Какво им става на хората, че са започнали да пукат гуми за щяло и нещяло, та дори и без причина.

В или извън клишето…?

Клиширани изрази, клиширани идеи, клиширани образи, стилове, поведение и какво ли не още. Сещате ли се за нещо, което не може да бъде клиширано? Аз лично, не. Културата ни може да бъде клиширана, поведението, начинът ни на говорене, обличане и дори отношението ни към хората.

Step-Away-from-the-Cliche-606x454А ако се замислим малко по-обстойно върху този въпрос, не мислите ли, че е възможно да излезем от клишето?

Когато говорим за идеи, концепции и работа, това е т.нар. умение да мислим „извън кутията“, да разпростираме ума си извън познатите ни граници. Трудно е да го постигнем, защото клишето е навсякъде. То обгражда нас и нашето семейство, постоянно и ежедневно се сблъскваме с него. Защо иначе съществуват понятия като масова култура, масова литература и масово изкуство? Защото е клиширано, познато и оттам сетивата ни казват, че го харесваме. И ако подходим логично, ще видим, че на обществото по принцип му е необходимо време, за да приеме нещо ново и иновативно. Нали знаете колко гении именно заради това са загинали в самота и бедност, останали неразбрани от тогавашното общество…

Днес обаче е различно! Днес повече от всякога иновацията се търси и се цени. Затова в епохата на XXI век е много важно умението да мислим извън кутията и извън клишето, да сме различни и да се открояваме. Нека уточня как да се откроявате обаче. Моля, не се татуирайте произволно и необмислено, не си слагайте пиърсинг преди да помислите какво впечатление оставяте и не показвайте повече от тялото си, отколкото е прието да се вижда. Вярно е, че подобни действия оставят впечатление, но дали то е такова, каквото би ви се искало. Стъпете извън клишето по собствен и индивидуален начин, по който ще се радвате да ви видят и да паднете под светлината на прожекторите. Но не го правете, ако след това ще ви сочат и ще си шушукат неприятни за вас неща.

Винаги е по-лесно отстрани

Хората не случайно са казали, че „на чужд гръб и сто тояги са малко“.

Много истина има в тази народна мъдрост. Толкова много, че съм сигурен, че значението й може да се открие в пословиците и поговорките на много други страни, а не само в нашата.

shoesВинаги е по-лесно да гледаш отстрани и да даваш акъли на хората. Всички го правим и на всеки от нас му е навик до някаква степен. Истината е обаче, че колко и да се опитваме или да мислим, че притежаваме невероятни способности да се поставяме на мястото на другия… не можем. Сега ще ви обясня защо.

Аз например винаги мисля рационално и логично. Всяка ситуация я разглеждам от различни ъгли и се старая да стигна до най-разумното решение. Това е моят начин на размишление, но той със сигурност е по-различен от вшият. Няма как да знаем човекът срещу нас какви емоции изпитва и какви фактори още му влияят.

Затова винаги е по-лесно да гледаме отстрани и да си вадим заключения на база очевидното или информацията, която са ни дали. Някои тайни обаче винаги остават скрити, а оказват влияние върху хорските решение. И нека завърша по следния начин днешните си размишления. Хубаво е понякога… всяка жаба да си знае гьола.

Максимална минимизираност

Предполагам, че израз като „максимална минимизираност“ може да ви прозвучи малко объркан в началото.

На практика обаче няма нищо сложно, ако вникнете малко дълбоко в значението. Всъщност това е изразът, който използвам, за да обясня умението да вършим максимално много задачи с максимално качество за минимално време. т.е. да постигнем максимални резултати с минимален арсенал от вложени средства. Словосъчетанието ми хрумна съвсем случайно и дори вече не помня кога се случи и какъв беше поводът. Не съм чувал обаче някой да го използва в широк план. За разлика от мен, а аз доста го употребявам. Харесвам ми, че двете думи са омоними, както и звученето, което създават като комбинация.

KeyКратко, точно и ясно. Това е перфектната формула за всяка крилата мисъл или добър съвет.  И ако се замислете „максимална минимизираност“ е наистина добър съвет, който можете да дадете в различни ситуации и по различни поводи. Ако този израз ми беше известен, докато все още учех (преди толкова време), може би щях да си го повтарям значително по-често и да се самомотивирам по този начин. По онова време обаче имах склонност да отлагам важните неща възможно най-напред в бъдещето. Нали знаете как е? Когато имате време и знаете, че спешните неща не са чак толкова спешни в крайна сметка, протакате ли протакате..

Сега е различно, разбира се. Вече върша всичко веднага и гледам да не изоставам с никоя задача, защото знам, че може да ми излезе през носа след време. Задълженията се трупат ли трупат, времето не стига и в крайна сметка ти се опъват нервите до скъсване.

Затова… максимална минимизираност. За мен това е ключът към успеха.

Бърза разходка към п-в Ютланд

Обичам от време на време да обогатявам общата си култура и затова често разглеждам къде сайтове, къде видеа или книги на различни теми.

Така съвсем случайно си припомних нещо, което отдавана бях забравил. В северната част на Европа има един красив полуостров, чиято територия е разделена между Дания и Германия, като по-голяма чат се пада на първата. Създаден по естествен начин от природата, мястото се явява граница между Балтийско и Северно море.

Общата му площ е около 40 хил. кв. км, има множество дюни, силно изразени заливи, красиви гледки и лек равнинен терен. Но какво ви говоря все още, вижте видеото по-долу, за да добиете визуална представа за Ютланд. Неговият автор, Jonas Høholt е успял да компресира 7-те месеца обиколки из полуострова в 2 минути и половина чиста красота.

 

Across a Peninsula 4K from Jonas Høholt on Vimeo.